Не сме на планина, но за сметка на това снежните софийски улици си заслужаваха вниманието. Кафето винаги си е заслужавало. Обичам да захвърлям ежедневието и просто да съм себе си с хора, които ме разбират. Вечерта мина, изключително разтоварващо и усмихнато 
(Приятелко теб ще те фейсбуукна 
)
Ей на това му се вика самоснимачка ахахаххах .Напомня ми на кривите огледала
Кое е петното на белия фон? Веднага отговарям- моя милост подскачайки
Последните две снимки ме карат да се смея с глас!
“Това, което сме не способни да променим, сме длъжни поне да опишем.” – тази мисъл ми пасва идеално