Така на този пост ще отделя доста време.Първо за писане и не на последно и най-важно място снимки .
Денят е 30.06.2010 / сряда/ в края на работния ден се ходи за билети до гарата. Мястото е известно само на две умни главици . От стигането на гарата се започват големите емоции. Първо култовите билети, които претърпяха редица корекции и няколко капки кафе. Картинката е следната. Бързам, връщам билетите три пъти за корекция, хващам луд таксиджия, прибирам се и се оправям за 15 минути. Времето включва къпане, гладене и събиране на няколко парцала. После със същия този таксиджия отпрашвам в дъжда, за да взема дружката и да се изтрелляме на автогарата възможно най-бързо. Естествено, защото моя милост прецени, че точно по-малко от час е достатъчен. Шофьора поне ме разбра и изнамери някакъв кратък маршрут, та успяхме. Най-хубавото беше дъгата, която хванахме на път за автогарата. Заснехме я / нищо, че време нямаше, защото оставаха 10 минути до тръгване/. За това време успях да се кача до втория етаж на гарата и да поръчам две спешни кафета 
.
И преди потеглянето, естествено абсолютно непринудено се изтърсвам пред шофьорите на автобуса с тотално неприличен билет, леко позалят с кафе в търсене на дружката, която най-спокойно снима дъгата . Освен това шофьорите се оказаха абсолютни , просто бяха супер забавни и най-важното ни признаха за луди!
Ето я дъгата:
А това са билетите, които нямам идея как оцеляха 
И така тръгнахме към заветната цел- July Morning През целия път до там не спирахме да си говорим, на всичкото отгоре станахме любимки на шофьорите и беше доста забавно. Като изключим факта, че край един Мотел на една от почивките станахме мезе на комарите / и те на нас де/, пътуването си беше супер ! 
След 6 часа , пристигнахме в Бургас, което по нашите часовници беше в 2:38 сутринта . От тук започва купона, на две откачени женки, тип “изпаднал германец” . Та следва по-малко да обяснявам и повече снимки .То и няма много за обяснение, до стигането на плажа, защото улиците бяха празни, дори банкоматите отказваха пари, а за живот се мяркаха само няколко минувачи /луди като нас/ и таксиджий.
Из тъмните улици.
като изпаднал германец
След малка разходка, кафе и преобличане, стигнахме до плажа, където се вихреше невероятен купон.
А този басист направо ми пощури главата 
Прекарахме в музика и много положително настроение с тази група около 2 часа .
След , това издебнах китариста, който по-горе бях изпила с очи и се снимах с него, малко бях неглиже и боса, но толкова не ми пукаше, че ето:
После гледахме едно момиче как върти огън и се смеехме на интересните наобикалящи ни хора.
Започна да се става по-светло и успяхме да направим доста хубави снимки:
голямото обличане на бански
След като си затръгвахме от плажа, определено бяхме неглижарки
Последните 6 часа от пътуването прекарахме в сън, с изключение на почивките, но и тогава като, че ли спяхме
Беше невероятно, малко трудно е да се опише, а и съм доста изморена . Не съжалявам за емоцията и хубавите моменти. И да бих повторила
П.С. Ако някои снимки ви се сторят в неподходящ ред, сорри , но се бъгнах да ги гледам и се радвам, че спестих останалите 100 и пропуснах