След снощната преживелица със сестра ми, цял ден си задавам въпросите: Какво им дава крила на 18 годишните?Какво им дава толкова пълнолетието, че се приемат на сериозно и премахват всички граници? Колко независим си на 18 години?
Имам чувството, че станат ли на 18 и единственото, което си мислят е:”О, да вече мога да ходя където си искам, до колкото си искам часа и мога да правя каквото си искам.”
Не съм съгласна, може би изглеждам супер морална в случая и ограничена, но не го приемам признавам.
Отваряйки новинарските сайтове чета само заглавия, които предизвикват смут в мен самата. Изнасилвачи, убийци и всякакви на всякъде.
Въпросната госпожица от 20 вечерта ми лазеше по нервите с глътката бира, която видях да отпива. Към 22 и нещо, решавам да видя дали е още там, където беше. До тук добре, телефонен разговор, обяснение, че до час време се прибирала и всичко точно.
Мина се час, два, решавам да и звънна . Телефона на абоната е изключен.Изпадам в някакви размисли, все пак е 24 часа, а младата пълнолетна дама още я няма. Слизам до кафето, където трябва да е и там я няма. Минава още час, и още час и вече е след 2 посред нощ. Изприщих се, телефона още е спрян и лентата на съзнанието ми вече работи на бързи обороти. Мислите в главата ми бяха:
Ще я убия, след час се прибирала… Дано всичко е окей, че незнам какво ще обяснявам на нашите… Къде ли е?… Ако не се прибере до 3 ще се обадя… И ред други такива.
След многократните ми тигели из коридора и проследяване на всеки звук от асансьора, вече е към 3 часа. Асаньора спира на етажа и госпожицата се прибира. Ухилена, почерпено доволна и ми се радва на среща.
-Ти що не спиш?- ме пита и ме гледа учудено, че съм с маратонките и анцуга.
-Да спя? – питам я аз и я почвам.
При цялата си наглост ми заявява, че какво толкова било станало, тя само гледала мач някъде си и батерията и била паднала, пък и видиш ли не била малка вече.
След няколкото и самочувствени реплики и увереността, че може да си прави каквото иска и да се прибира когато както си поиска ми пречарня. Определено се чудя от сутринта дали не реагирах остро. Обаче притесненията ми дойдоха в повече. Отлепих и два шамара( дори като малки не сме се били) и започнах да и обяснявам, че тая няма да я бъде.
Направо се плаша от днешното поведение на младежите. Не, че аз съм много голяма, но преди 7/8 години не съм била толкова безотговорна. Мисля си, че не разбират, че могат да правят всичко, но с мярка.Биха си спестили много проблеми и главоболия .
Незнам и поведението им на какво се дължи вече. Дали на приятелския кръг, дали на училищното обкръжение или на семейната среда.Може би всяко едно от изброените си има своята роля в поведението.
Всяка недомислена постъпка носи своите последици…
Остава да си доразмишлявам и да видя дали реакцията ми би довела до някакво по-сериозно отношение.А може би след „слуш” периода ще е „старата песен на нов глас”…
Никак не е готина, нали? Или всъщност е готино лесна 
…