Често сутрин съм абсолютна трагедия, когато ме събуждат( е, зависи кой де). Ако се случи, великата ми аларма с петлите да върши тази дейност, винаги я спирам и ставам с невъобразимо желание да се върна в кревата. Все нещо ме тегли под завивките и борейки се с това, едва се добирам до кухнята. Мда, други дни се събуждам с кафе поне 30 минути.
Днес пак ме събуди онази велика аларма, но просто станах от раз, изпих си кафето за 10 минути и се радвах на гълъбите, които бяха накацали по прозореца ми. Единия от тях беше снежно бял, с едни големи очи и надничаше през стъклото.
Усмихнах се на някого за “добро утро” в кю-то и се запътих да си взема душ под звуците на силна сутрешна музика. Правих гимнастика и денсих с body lotion-а . Днес не се чудих даже какво да обличам.Грабнах дънките, потник, бялото кожено якенце, ходачките и готова … И за прическата не помислих, пооправих я с две дръпки и малко сешоар, малко блясък за устни, цаките и излезнах.
Въздуха беше един влажен, а слънцето едно топло.
Чаках си трамвая много търпеливо и дори не се ядосах на автобуса, който трябваше да заобиколя, за да се кача. Днес не ми ухаеше на лошо, усещах само своя си парфюм, не ме настъпваха, даже не ме ръчнаха. Стигнах бързо или може би така ми се струваше. Преди да сляза бях застанала зад един господин. Отвориха се вратите, слиза той и след него аз. Господина се обърна, подаде ми ръка и ми пожела “Приятен ден”. Усмихнах се и отвърнах “И на Вас…”.
После с онази пеперудена походка се отправих към банкомата, за да дръпна малко резерви. И там усмивка, имала съм 20 кинта отгоре, веднага им намерих приложение мислено, дръпнах и тях, и доволно се запътих към магазинчето за чай и дозички мед.
Малко смях с продавачката и бодри крачки към офиса.
Е, вече съм тананикаща на бюрото, пия чай и се настройвам да започна деня си…
Усмихнат петъчен ден на всички .
COLORS