Като изолирам всички онези твърдения, че празника на влюбените или по-точно Свети Валентин не се харесва поради куп убеждения(които мисля да спестя), в съзнанието ми остава само еуфорията за този ден.
Любов е проста дума, съдържаща всички онези сложни емоции, които бушуват, когато имаш някакви тръпки и копнежи към даден човек. Йех, колко научно прозвуча. Не разбирам само, защо е тази преекспонация и фалш в един ден от годината, натресен, за да се отключи фантазията на “влюбените” (колко са влюбени е друг въпрос)?
Освен масовата спекулация с различни плюшки и декоративни глупости и някак изтърканите жестове, които повечето проявяват, защото в календара така пише, друго не виждам в този така “интересен” ден.
Не смятам, че ми трябва ден на влюбените, отбелязан с червено, за да си купя нещо секси и да изненадам някой.
Не ми трябва и ден от годината, за да си помисля, че мога да те вдигна тревожно от работа и пристигайки да разбереш, че просто искам шоколадов секс точно в този момент.
Не мисля, че ти трябва повод, за да ми подариш огромен червен букет, който небрежно да “забравя” в багажника ти.
Не мисля, че ти трябва ден от годината, в който да ми подаряваш плюшено мече, защото радио рекламата му те подсеща, че ме има.
Не ти трябва повод, за да ме събудиш с шоколадови бонбони и горещо кафе, целувайки ме.
Не ти трябва повод, за да прекараш един незабравим уикенд някъде.
Не ми трябва дата, която да определя днес дали ще съм влюбена или не.
На хората не им трябва дата, която да напомня, че днес те са сами, защото нямат половинка. Не, те не са сами реално. Те просто не са влюбени. So what?
Чудно защо само в определен ден, период или дори сезон трябва да се изразяват емоции?
Не мисля, че ми е нужно лятото, за да облека онази оскъдна сатенена нощница.
Не ти трябва зимата, за да ми покажеш, че умееш да гушкаш като огромен плюшен мечок.
Не ти трябва органайзер или календар, за да ми изпратиш поздравителен смс, в който рисуваш нещо мръсно и красиво.
Не ти трябва будилник, за да се събуждаш доволен до мен.
Достатъчно е да имаш желание. Желание да ме накараш до теб да се чувствам жива. Стигат даже поглед, който провокира. Устни, които носят тръпки. Есенно листо, което гали. Ръце, които палят.
Няма да празнувам, защото не искам нищо фалшиво. Искам да ме съживиш. Искам малък шоколадов бонбон, който да ми подадеш многозначително. Искам погледите ти, които ми говорят, когато има много хора. Искам шептенето в ухото ми, което провокира.
Това трябва да е ежедневието на влюбените, не денят от месеца в календара.
А тази песен е специален поздрав за всички, които не са влюбени. Повод за празник винаги!