Лудост, името ти е Жена!

Лудост, името ти е Жена!

Как те жадува всяка клетка в мене!

Желание, по-древно от света,

раздира ме, копнее да те вземе!

Лудост, името ти е Жена -

с коси искрящи, нежна свила,

с усмивка – грейнала зора,

сърцaтa мъжки покорила.

Лудост, името ти е Жена -

пенлива, като вино отлежало,

което кара да кипи кръвта,

да блъска в мен сърцето полудяло.

Лудост и загадка непонятна,

загърнала в мистерия нощта,

дълбока болка, но блажено сладка,

слабост мъжка с името Жена.

Лудост, от тебе как да се спася,

щом с властна страст ме оковаваш,

омайваш ме с неземна красота

и здравия ми разум разпиляваш.

Лудост, името ти е Жена -

тръпнеща под ласките греховни,

притворила клепачи от нег?,

извиваща се в ритмите любовни.

Да, лудост, лудост си, ала не зная

дали от тебе искам да се скрия

или дошло е време да призная,

че ти си най-вълшебната магия!
(автор: АнеблА )

АНА – Робърт Бърнс

Червено вино снощи пих,
ни капка не остана;
горещо чело снощи крих
в къдриците на Ана.
Дори беднякът изнурен,
познал небесна манна,
не е по-радостен от мен
в прегръдките на Ана.

Царе, делете си света
от Инд, та до Савана!
На мен ми дайте хубостта
и кротостта на Ана.
Не искам друга, та дори
и щерка на султана,
по устните ми щом гори
целувката на Ана.

Върви си, дневна светлина!
Ти, мършава Диана,
скрий тази блеснала луна,
че ще се срещам с Ана.
Катранена и тъй добра,
ела ти, нощ желана!
Донес ми ангелски пера -
да пиша все за Ана!

Властта и черквата крещят,
крещят какъв ще стана.
По дяволите да вървят,
а аз – при мойта Ана!
Пред някой чародей сега
да можех да застана
и да поискам три неща -
то първото е Ана! …

превод: Цветан Стоянов