Жива съм, след като в Сряда бях пред умиране, заради тъпия грип. Освен, че кашлицата може да си я влача още седмици и имам мускулна треска на корема, друго май не ме дразни тия дни. Днес в трамвая си беше инкубатор за бацили. Само аз и можеби шепа здрави (все още) хора не се изкашляхме. Трудно ми беше от Константин Величков до Алабин да не кашлям, ама инат, успях!
Справих се с подпухналото си изражение и визия на смъртник. В четвъртък отказах на инструктора по кормуване да му дам снимка.Викам : “Я, ме виж хич няма и да се фотам сега, изглеждам ужасно!”
Той пък ми заяви, че съм си много добре и в събота иска снимка, и толкова 
. И така днес ще се снимам, прежалих се сутринта и спретнах по задълбочен сешоар.
В офиса пък имаме нововъведение за облеклото, предвид моята кекавост.Дебели ботуши и дебели блузи! Т’ва ми прозвуча като ботушите за ескимоси и боцкащи плетени жилетки и пуловери. Казах на шефката, че ако ми даде 13-та заплата може и да отида на шопинг за подобни дрехи (едва ли) 
…
Днес трябваше да си изместя часа за кормуване утре, защото съботно ще го карам на обект с архитекти. Тия бяха толкова важни, че ме изнервиха тотално. В почивния ми ден, пък и с претенции да не било по-рано от 12 на обяд. Аз пък имах други планове, мЪ нейсе, ще се ходи.
След малко пак ще ходя до аптеката, леля ме светна за едни имуностимолиращи хапченца. Ей т’ва си е да имаш медицинско лице под ръка.
И днес е пълна каша на работа, а не ми се занимава с нищо.Един ден ме няма и всичко хаос 
. На всичкото отгоре, утре ще ме кара колегата, който така е залитнал, че пак ще бълва комплименти. Е, едва ли ще го изтърпя повече от 5 минути, предвид, че съм ужасно крива в такива периоди.
И така петъчно, уж съм в настроение, но се моля да не удуша някой .