Докато разчиствах днес и изхвърлях куп хартижки попаднах на нещо, писано на ръка от мен. Сега не ми звучи кой знае колко добре, а и тогава явно съм имала някаква емоция.Дори заглавие и дата няма. Когато се връщам назад мислено с нещо такова се чувствам изумена. Все едно не съм била аз в мислите си .
Иска го и не го иска .
Гледа го и не иска да го вижда.
Чака го и не го чака.
Търси го и не го търси.
Близо е и далече.
Понася го и не го търпеше.
Връща го и го гони.
Нежно му говори и бясно му крещеше.
Луташе се в хиляди въпроси .
Готова ли беше или не беше?
Претегляше с везната,
страхуваше се тя да е жената.
Разгърнала страница на половина,
компромис в нея болеше.
Дали ще я обърне?
Готова беше и не беше.
Искаше го и не го иска.
И пплюсове с минуси редеше,
водена от страх към желание.
Склонна ли беше или не беше?
Питаше се ,
негова или чужда да беше?
Опареното още болеше,
дали лек той беше?
И чувтсва шептяха,
а разум крещеше.
Различна е тя,
друга е вече.
Объркано, плахо
бъдеще свое кроеше.
Притвори очи и тихо изрече:
-Искам и не искам да си моето призвание.
-Позволи ми да бъда твоето съвършено наказание.
Сега си пускам ето тези песнички, които са моето днешно настроение 
Приятелко, когато няма емоция звучат още по-добре 
.
(линкчета):
Дует Ритон – Изповед
Емил Димитров -И между две целувки
П.С.П Чудя се още колко ще се променя?