Не е около парите, сексът и дори жените. Светът се върти около МЪЖЕТЕ. Понякога неистово ги мразя! И в този момент очаквам всички шувинистични и комплексирани прасета да оплюят женския пол, но т’ва е друг въпрос. Та сигурно не е ясен гневът ми към тези създания, но ще си го излея.Този път даже не е заради някоя лична драма. Дразня се, че заради мъж, нямаш време за приятни емоции, заради един мъж нямаш време да помислиш за себе си / изключвам момента, когато мислиш за себе си в негова полза/. Заради един никой и никакъв мъж си склонен да си направиш ежедневието АД?! Заради тази същата особа губиш хора, на които държиш. Мамка му, когато човек се погледне в шибаното огледало вижда хилядите струпали се проблеми и там най-големия, от който се очаква да е “решението” ти съсипва и най-малката надежда.
И защо? Защото е в разрез с измислените му принципи, тъпите моменти/които чакаш, а пък дали ще се случат е друг върпос/ и желанията.
Гадно е, много е гадно да носиш в себе си онази горчилка и да чакаш аджЕба, някой си кретен най-после да се сети, че представлението е за него. И всъщност е много просто, подяволите. Или смъкваш ципа и си взимаш момента или бегай да ревеш в някоя дупка. Защото колкото и примитивно, елементарно и просто изглежда нещо, то от нещо такова би се получил невероятния момент. Ама не , чакай си тъпото време, на измисления и безсмислен момент и губи!
Аз ли?Аз съм си супер, просто ще се заредя с цялото търпение на света да си върна нещо много ценно за мен и се надявам скоро пак да видя онази усмивка в очите.
А, ти мними нещастнико /знам, че така не се говори/пише/ си чакай, но както обичам да казвам:
Everything is at times, but time doesn’t return !!!