Денят си беше супер.Наспах се, имах дълга обедна почивка, тръгна ми с пари и като се замисля всичко песен. След 17 часа, ми се изтропва един супер нагъл, безпардонен перничанин. С невероятни претенции, липса на практично мислене и вкус( най-вече). Пича изобщо не успя да ми обясни какво иска, защо го иска и прочие. Признавам изкипя ми.То не бяха стойки, то не бе чудо, само дето не позна на кой да ги придава.Ти му обясняваш, то рупа ли рупа. Накрая го игнорирах абсолютно и си говорех с дизайнерката му. Поне жената схващаше за какво иде реч.Както и да е, повече от ясно е, че не му се изкефих на този и ми причини главоболие.Като си тръгна въпросната особа с голямо самочувствие, увиснали дънки и стегнат колан, влезнах в офиса и се допочерпих. Мда, шефче имаше рожден ден.Поприказвахме си и си тръгнах.

Сценката с трамвая си я знаем, качих се от първия път, но мощна лелка с кочан варена царевица ни размете за едното билетче. Не спря и да я дъвче даже.Няма да мисля, че пипа тук-там докато си дояжда кочана.

Пак спипах сестра ми да пие бира. Момента, че отрече ще и донесе шамари някой ден.

Хубавото в целия завършек беше баба ми.Тази жена направо ме побърква. Клипва ми на телефона и естествено я набирам (явно е важно) и се почва.

-Рали, аз съм бабо…

Мисля знам, че е тя, нали я набирам.

-Здрасти бабо, какво има?-питам аз.

-Ми обаждам ти се да ти кажа какво съм измислила.

О, не!-помислям и докато се усетя съм залята с нещо от сорта:

-Направила съм големи буркани туршия, нагласила съм ти компоти, сладка и ти уших перде за кухнята. Искаш ли ги сега или?

Какво да и отговоря?Ако кажа “НЕ” ще се обиди, ще почне да плаче и да нарежда. Ако кажа “ИСКАМ” се чудя какво ще ги правя? Отбих номера с отсрочка на разговора евентуално на същата тема тези дни .

Сега ще се освежа и ще се цъкна удобно с чиния ябълки пред някой филм Отложих диското, нещо не ми се ходеше.То както се казва апетита идва с яденето, но определено предпочитам тишина. После ще кажа какво съм гледала