Ето приятелко твоята снимка, на моето любимо кафе

Как чудесно се успах!

Сладко и нарочно!

До кафето се добрах

в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,

още по пижама.

Дишам крепко и добре.

В офиса ме няма.

Няма ме във автобуса,

няма ме в таксито.

Даже може да закуся.

Кой за мене пита?

Малко съм като насън.

Боса на паркета

гледам – ръси дъжд навън,

чорлави врабчета,

понеделник, трескав ден,

запотен и жалък.

Да, но не и тук при мен.

Чувствам се успяла.

Няма да се извиня!

И не се обаждам.

Само мой си е денят.

Само аз съм важна.

(Мария Донева)

С пожелание за една спокойна седмица и усмихнат Понеделник!

А това си е за лека нощ

Среднощно кафе

Когато всеки твой спомен
ухае на отминало лято.
Когато бягаш от себе си
и от мен.
Когато думите ти
не създават светове
и търсиш някъде
изгубените си стъпки.
Обади ми се.
Дори да е нощ.
Ще ти разкажа
колко светла става луната,
когато сме сгушени
в тъмното.
Ще ти покажа
гирлянди от светлини
по витрините,
край които минаваме.
Ще ти припомня
как сладко и силно ухаят
среднощните глътки кафе.
(От кафето ли
ми стана горещо?)
Влюбени улици
и самотни таксита.
И случайни
усмихнати минувачи.
Помниш ли как
приютихме
в прегръдка нощта?
Не забравяй за лятото.
Обади ми се.
Чакам те.
Самотата ми има
аромат
на среднощно кафе.

П.С. Слагам си я, че ми хареса

Хубаво е да ти поднесат такова кафе, още повече направено с желание

П.С. От вчера ми слагат зелени сламки, чудя се зеленото дали ми отива Все тая де, отивам да си забъркам нещо за пиене и да гледам някой филм, а може да хвърля око и на мача…