Мне, няма да пиша някакви романтични разкази.Моята приятелка реши да снима кафето ми, което винаги се сервира с много захар. Може би ми сервират захар с кафе, незнам вече, а и няма значение. Важното е, че обичам кафето, точно такова.Вкусно, ароматно, сладко и направено добре
Ето приятелко твоята снимка, на моето любимо кафе
Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?
Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.
Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.
(Мария Донева)
С пожелание за една спокойна седмица и усмихнат Понеделник!
А това си е за лека нощ
Среднощно кафе
Когато всеки твой спомен
ухае на отминало лято.
Когато бягаш от себе си
и от мен.
Когато думите ти
не създават светове
и търсиш някъде
изгубените си стъпки.
Обади ми се.
Дори да е нощ.
Ще ти разкажа
колко светла става луната,
когато сме сгушени
в тъмното.
Ще ти покажа
гирлянди от светлини
по витрините,
край които минаваме.
Ще ти припомня
как сладко и силно ухаят
среднощните глътки кафе.
(От кафето ли
ми стана горещо?)
Влюбени улици
и самотни таксита.
И случайни
усмихнати минувачи.
Помниш ли как
приютихме
в прегръдка нощта?
Не забравяй за лятото.
Обади ми се.
Чакам те.
Самотата ми има
аромат
на среднощно кафе.
П.С. Слагам си я, че ми хареса



