Мне, няма да пиша някакви романтични разкази.Моята приятелка реши да снима кафето ми, което винаги се сервира с много захар. Може би ми сервират захар с кафе, незнам вече, а и няма значение. Важното е, че обичам кафето, точно такова.Вкусно, ароматно, сладко и направено добре 
Ето приятелко твоята снимка, на моето любимо кафе 
Как чудесно се успах!
Сладко и нарочно!
До кафето се добрах
в 11 точно.
Пих го дълго, пих го с кеф,
още по пижама.
Дишам крепко и добре.
В офиса ме няма.
Няма ме във автобуса,
няма ме в таксито.
Даже може да закуся.
Кой за мене пита?
Малко съм като насън.
Боса на паркета
гледам – ръси дъжд навън,
чорлави врабчета,
понеделник, трескав ден,
запотен и жалък.
Да, но не и тук при мен.
Чувствам се успяла.
Няма да се извиня!
И не се обаждам.
Само мой си е денят.
Само аз съм важна.
(Мария Донева)
С пожелание за една спокойна седмица и усмихнат Понеделник!
А това си е за лека нощ
Среднощно кафе
Когато всеки твой спомен
ухае на отминало лято.
Когато бягаш от себе си
и от мен.
Когато думите ти
не създават светове
и търсиш някъде
изгубените си стъпки.
Обади ми се.
Дори да е нощ.
Ще ти разкажа
колко светла става луната,
когато сме сгушени
в тъмното.
Ще ти покажа
гирлянди от светлини
по витрините,
край които минаваме.
Ще ти припомня
как сладко и силно ухаят
среднощните глътки кафе.
(От кафето ли
ми стана горещо?)
Влюбени улици
и самотни таксита.
И случайни
усмихнати минувачи.
Помниш ли как
приютихме
в прегръдка нощта?
Не забравяй за лятото.
Обади ми се.
Чакам те.
Самотата ми има
аромат
на среднощно кафе.
П.С. Слагам си я, че ми хареса
Все тая де, отивам да си забъркам нещо за пиене и да гледам някой филм, а може да хвърля око и на мача…