Най-после се прибрахме! Днес беше много хубав, емоционален и интересен ден. С дружката бяхме туристки и като се замисля, само две приятно откачени жени могат да си сътворят подобна събота. Започнахме със ставане, бърз телефонен разговор и кафе.След това преминахме към голямото пътуване. Маршрута ни беше София-Бистрица-Железница-Плана. Ето как протече пътуването, което ни донесе много возене, около 12 км. ходене пеш и интересни преживявания.(Отново клик върху снимките за по-голям размер) 
Както казах, започнахме с кафето
След подобаващото ни събуждане, излезнахме на спирката на бул.Сливница, за да си хванем автобус. Докато чакахме, минаха мотористите, които бяха просто невероятни, а ревът на моторите те караше да настръхваш.
В автобуса пък, по пътя към Бистрица се качиха лазарки
Докато пътувахме, успях да снимам това:
Слезнахме в с.Бистрица и седнахме да чакаме автобус до с.Железница. Стигайки до другото село си изпуснахме автобуса до Мотел Брезите, който щеше да ни отведе до разклона преди Плана. Не се чудете, направихме си пътуването трудно, но приятно и стигнахме до заветния мотел пеш!
Вървяхме точно по този път
А, вървейки се виждаше това…
Стигайки до Мотел “Брезите”, влязохме да си вземе по кафе, преди да изчакаме поредния автобус.
През цялото време успяхме да усетим и вятърът и различния мириз на въздуха там. Не спряхме да си говорим и да се наслаждаваме на най-абсурдното пътуване, което сме правили до сега.
Разбира се и с кафетата се запътихме към спирката:
Най-големите емоции бяха в с.Плана. Ето защо:
Това е кръчмата на селото и последната спирка, на която трябваше да слезем.
От кръчмата, тръгнахме по засуканите селски улици отново вървейки пеш. Крайната цел беше последната къща на една от махалите.
Стигнахме до къщата, която събуди много емоции. Предизвика в мен много размисли и впечатления. Сякащ черно бял филм се въртеше в главата ми, докато разглеждахме снимки, слушах спомени и забелязвах на пръв поглед толкова малки неща.
Дори използвах тази тоалетна, за която едва ли ще си помисля в нормалното си ежедневие. Но днес, даже ми беше атракция
Постояхме около час в двора на малка, бяла и спретната къщурка. След това поехме обратно към “кръчмата”, за да си хванем автобуса до Бистрица.
Изпихме по кафе там и успяхме да заснемем и залеза!
Тръгнахме си от там с чувството на облекчение. Малко болки в краката и малко мои изяви в автобусите. Не знам дали с думи бих успяла да пресъздам цялата ни емоция, но мисля, че снимките говорят достатъчно. И беше хубаво, весело, нестандартно, тъжно на моменти и много гостоприемно. Само да не забравям да отбележа, че в с.Плана, планенци поздравяват без значение дали въобще някога са те виждали.Нямам какво повече да напиша, освен, че всичко завърши в 22:00 часа тази вечер с маршрут Плана-Железница-Бистрица-София.
Сега е време за почивка, добре, че спестих още 120 снимки, които смятам да оставя за себе си.
Приятелко, благодаря ти за споделената емоция