От няколко дни се чудех дали да го гледам този филм. Оказа се, че никак не съм сгрешила като го изтеглих. Филма показва взаимоотношенията между мъжете и жените, техните различни и общи страни.Една малка психология за женската сексуалност.Нейните потребности, които често биват смятани за проблемни. Погледа на героинята върху живота също беше доста интересен.Нейния начин да се чувства жива, възможностите, които и се предоставяха да отсее приоритетите си. Милсите и изредени на лист, съществуват почти във всяка женска главица.Чувствата и емоциите, които героинята показва във филма също са до болка познати.

Определено главната героиня ми допадна, цялата и игра беше невероятна и доста истинска.Впечатление ми направи сравнението от героинята за брака и проституцията:

“Онази нощ разбрах, че проституцията и брака
не са толкова различни”

Участват:Белен Фабра, Леонардо Сбаралиа, Лум Барера, Джералдин Чаплин, Хосе Чавес

Резюме:Вал е на 28г, привлекателна, добре образована и добре излеждаща. Тя е напълно сексуално разкрепостена и постоянно е на лов за нови и неочаквани срещи, за да задоволи бекрайното си сексуално любопитство и желание. Тя спи с когото си иска и когато си иска, превръщайки секса в начин на живот, начин, който я от отвежда до откриването на две неща: и на любовта и на кариерата като проститутка.

Саундтрака към филма е уникален

Минават дните и цялото откраднато

мълчание оставих заключено

за свидетел от мастилото и белия лист

Събират се дните, събират, събират
и се връщат отново.

Докато не открия да се оставя, да се откъсна.
Оставя се да се изгуби, оставя се да се изгуби,
и още веднъж.
Оставя се да се изгуби, оставя се да се изгуби,
и още веднъж.

Вярната ми съдба не ме оставя на мира,
докато не се опозная
обърква ме тази мисъл,
която все се таи в душата ми.

Изгубвам се в дивия секс,
изгубвам се в смисъла на начина,
начина, по който идваш,
начина, по който свършвам
начина на твоя ритъм,
начина, по който съм.

Оставя се да се изгуби, оставя се да се изгуби,
и още веднъж.
Оставя се да се изгуби, оставя се да се изгуби,
и още веднъж.

Когато времената се объркат
в измерението на парите
се откъсвам от душата си
и не очаквам нищо.

Когато очаквам безнадеждност и тръгвам
в хаоса на нейното течение и боли.

Оставя се да се изгуби, оставя се да се изгуби,
и още веднъж.

Оставя се да се изгуби, оставя се да се изгуби,
и още веднъж.

Факта, че да те обичам
не е също като да те имам
а да те имам не е да те обичам
и да те изгубя, това е моят късмет,

че живея в настоящето,
а настоящето внезапно
се подрежда, за да разбереш,
че живота е смъртта.

Колко много се продава, ако е тялото ти,
остави се да те отведе.

Колко много лъжи, колко презрение,
остави се да те отведе.
Колко много подаръци вместо едно “обичам те”,
по-вечно от тишината
по-искрено от това
да се оставиш да се изгубиш.

Antonio Orozco-Se deja llevar (линк)

Pasan los dнas y todo el silencio que robe lo dejo enterrado,?
de testigo la tinta y el blanco papel.
Suman los dнas suman, suman y vuelven a restar,
mientras que no encuentro me dejo llevar.
Se deja llevar, se deja llevar una vez mбs.
Se deja llevar, se deja llevar una vez mбs.

Mi fiel destino no me deja descansar por no conocerme,
me confunde esta mente que suele entraсar.
Me pierde el sexo turbulento, me pierde el son del son,
son de cuando llegas, son de cuando? voy,
son de tu cadencia, son de cуmo soy.

Se deja llevar, se deja llevar una vez mбs.
Se deja llevar, se deja llevar una vez mбs.

Cuando las horas se confunden al compбs que marca el dinero,
me desprendo del alma y espero sin mas.
Cuando espero desespero y viajo en el enredo de su ponedad y conta.

Se deja llevar, se deja llevar una vez mбs.
Se deja llevar, se deja llevar una vez? mбs.

La? conclusiуn es que quererte no es lo mismo que tenerte,
que tenerte no es quererte y perderte esta en mi suerte,
que yo vivo del presente y el presente de repente
lo compone lo que sabes que la vida esta la muerte.

Que mal se vende si es su cuerpo, se deja llevar.
Que mas mentiras que el desprecio, se deja llevar.
Que mas regalos que un te quiero mas eterno que el silencio,
mбs sincero que es el hecho dejarse llevar.