След края на почивката реших да си отворя работната поща. Предния път сметнах, че няма да го публикувам, но натрапването на грешката просто ме закова на стола.

Ако такива хора като тези водят и курса по мениджмънт, просто без коментар.

Изтрих само името на фирмата(от лични съображения) Но името на “шефа” ми въобще не го коригирах, защото той просто не се казва така . На всичкото отгоре тия ти ми грамотници искат пари за “курса” …

(за да се види пълния размер на снимката кликни в/у нея)

След смехът и размислите, които ме налегнаха на бюрото си мислех кога най-после ще се обзаведа с боти. Преди седмица още ми бутаха в ръцете разни чехлички и сандалки. Днес поогледах ама тц, нищо не ми хареса.Лошото е, че знам какво точно искам, но и това не помага. Влизам в магазин, питам консултанта:

-Имате ли боти и къде мога да погледна?…

Те ме гледат и ми вадят или обувчици, или ботуши до колене.Бързичко се отказах, никак не ми се нервираше.

Като заговорихме за обувки, ми попадна следната статия:

Вана – пантофка за момичета

Какво ли не измислят дизайнерите. -:) Още може да прочетете ТУК

Вечерта ми завърши с любимото ми кафе с късметче и доста приятен разговор.Знаете как е дъра-бъра женска му работа.

Е, мило Дневниче- ахахахах, време е да се поогледам за някое филмче.