Днес бях убийца с главно У или по-точно беше първия ми урок по кормуване.Голямо шоу, направо си беше емоция. Инструктора е страшен просто, с уникално чувство за хумор, търпелив и много приятен човек, направо съм случила.
Като цяло всичко мина без инциденти, тоест не лепнах никой за платното, не ударих колата (или други коли) и шофирането из софийските улици не ми се стори плашещо(може би, защото беше събота). Отнесох само едно бибиткане на някакъв нервен голфаджия, който се изнерви на знака Stop, който спазих 
. Успяха и да ме засекат.Мда след тунела на Люлин аз си карам спокойно в най-дясна лента и изведнъж един пич с много лъскаво Ауди се появи пред мен за секунди(идвайки от най-лявата лента). Понеже се движех с 40(той беше уникално бърз баси ) само се изцепих: “Този ся какво направи?” Инструктора пък избухна в адския смях.После превиших скоростта, ама тя колата си вървеше и уж всичко спокойно, когато инструктора вика:
“Моля те има радар тук, не искам полицаите да преследват учебната кола!” и се смееше. Е, карах само с 65км/ч.
Не се уплаших от първия ден, бях по притеснена в началото. Доволна съм от себе си , не залепих инструктора на предното стъкло, почти нямах грешки и паркирах на задна! Разбирах се и със скоростния лост, то си е цял “секс” баси. Напред, назад, освободи, после задна 
шоу -хахахха.
Връчиха ми листовки и правилник и се почва с ученето. Преживях го, въпреки, че в първите 20 минути си мислех, че ми трябвад 10 ръце, очи на тила(докато се светна, че огледалата вършат работа) и три крака!!! Сега разбирам предимството на мъжете, та те си имат 3 крака хЪх .
След емоционалния урок и многото смях в колата, ходих до моята приятелка.
Първо ходихме на малък шопинг. Купих си едни панталонки( много яко стоят) и една блуза. Исках да си купя рокля, но с моя куц късмет тази, която си бях харесала я бяха купили.
И на инат т’ва си взех:
на дупето ми стоят по яко , ама ся не ми се преоблича.
И нали неможе панталон без блуза се обзаведох и с това:
След доволния пазар, ходихме на кафе. В нашето си кафе и си поръчахме по едно късметлийско. То там като в Биг Брадър , все някой те наблюдавал от някъде.
За втори път ми се случва такова нещо! Стоим си и си говорим и изведнъж пристига момче от съседната маса. Извини се, че прекъсва разговора ни и ме попита може ли да се запознаем, защото ме харесал и наблюдавал от известно време, та и да пием по нещо някой път.
За втори път, направо бях шокирана, а и репертоара същия, а мъжете различни. Признавам готино е да те усмихнат така . В тази част на София явно знаят как да си поискат кафе .
После се замислих , колко по-лесно е да ходиш на кафе и да ти се отвори парашута, от колкото да киснеш в чата и да чакаш клЬОмби(@) и виртуални целувки. Усещането е по-готино.Пак идват при теб на привайт, пак те заговарят, но с тази разлика, че знаеш кой всъщност говори с теб .
Замислям се, че и на двамата им запомних имената, като се знам, че не мога да помня имена, чак ми е чудно 
След кафето и готиния разговор с моята приятелка пак ходихме до Джони да ядем. Аз пак се лепнах за новото меню и вечерях пилешки дробчета.
Тя си поръча от вчерашните картофки, ядохме и овчарска салата и пържени картофи, и май си бяхме доста гладни.
Заведението днес беше пълно с много млади и забавно. Първо се чудих, защо един от съседната маса е с лачени обувки? После установихме, че мацката до него му е гадже, та пича се издокарал .
Черешката на вечерта беше една жена, която влезе с дозина рози. Мина по масите и се спря до една. След разговор м/у нея и едно от момчетата дали да купи роза на момичето, което беше там, той завърши така:
“-Не, тя рози не яде! “
Много откровен милия, но поне ни разсмя. Е, дано го огрее…
Беше един прекрасен ден! Дъждовен, но изпълнен с много хубави емоции и преживявания, за които не ми стигат думите да описвам.
Айде поздравче за лека и сладка нощ: