Събуждам се в 9:32?! Искам да си отспя, но не мога, чувствам се абсолютно наспана. Днес тялото изобщо не ме слуша. Още цъкам по пижама, рошава и за момента не смятам да сменям дрескота. Очертава се абсолютно лежерен, скучен и бездеен ден.
Не ми се мисли, в нета нищо интересно, ТВ-то мълчи, некви “тревопасни” сетове звучат от радиото и на всичкото отгоре кафето ми е доста студено вече.
Някаква параненормална тишина се носи в нас, а на вън е абсолютно сиво и тези 16 градуса ме карат да настръхвам.
Хъх, поне на крачетата ми е топло, не съм си загубила чорапките за сън из под чаршафите. Разхвърляно е, но не ми пука. Трябва да направя нещо или по-скоро да измисля нещо интересно за вършене, но не ми се занимава.
Изядох половин кутия сладолед и вече не ми се яде, телефоните възпитано мълчат, естествено защото не искам да спя и Мърфи не иска да се заяжда с мен.
Искам нещо да се случи, ей така, дори да падне някой на терасата, просто за разнообразие. Не е възможно да е толкова спокоен целия хаос, а аз да съм толкова безразлична.
От толкова емоции, някак и блока да падне окото ми едва ли ще трепне. Не се вълнувам за нищо, което е странно .Нали уж съм емоционална или не съм? Знам ли, а и няма значение.
Със сигурност няма да готвя! Пазар ? Едва ли …Може би ще бутна нещо из нас, но и това не е сигурно.
Пф, очарована съм от безразличието си !
Мислено съм някъде, където има пясък, слънце, вода, облаци и спокойствие. Наближава 1-ви юли, позамислям се за посрещането му, като че ли съм го измислила, но не знам в отговор дали ще получа “НЕ”… Може да попитам пък ще видим. Мдам днес съм така :
