Събуждам се в 9:32?! Искам да си отспя, но не мога, чувствам се абсолютно наспана. Днес тялото изобщо не ме слуша. Още цъкам по пижама, рошава и за момента не смятам да сменям дрескота. Очертава се абсолютно лежерен, скучен и бездеен ден.
Не ми се мисли, в нета нищо интересно, ТВ-то мълчи, некви “тревопасни” сетове звучат от радиото и на всичкото отгоре кафето ми е доста студено вече.
Някаква параненормална тишина се носи в нас, а на вън е абсолютно сиво и тези 16 градуса ме карат да настръхвам.
Хъх, поне на крачетата ми е топло, не съм си загубила чорапките за сън из под чаршафите. Разхвърляно е, но не ми пука. Трябва да направя нещо или по-скоро да измисля нещо интересно за вършене, но не ми се занимава.
Изядох половин кутия сладолед и вече не ми се яде, телефоните възпитано мълчат, естествено защото не искам да спя и Мърфи не иска да се заяжда с мен.
Искам нещо да се случи, ей така, дори да падне някой на терасата, просто за разнообразие. Не е възможно да е толкова спокоен целия хаос, а аз да съм толкова безразлична.
От толкова емоции, някак и блока да падне окото ми едва ли ще трепне. Не се вълнувам за нищо, което е странно .Нали уж съм емоционална или не съм? Знам ли, а и няма значение.
Със сигурност няма да готвя! Пазар ? Едва ли …Може би ще бутна нещо из нас, но и това не е сигурно.
Пф, очарована съм от безразличието си !
Мислено съм някъде, където има пясък, слънце, вода, облаци и спокойствие. Наближава 1-ви юли, позамислям се за посрещането му, като че ли съм го измислила, но не знам в отговор дали ще получа “НЕ”… Може да попитам пък ще видим. Мдам днес съм така :
Не е около парите, сексът и дори жените. Светът се върти около МЪЖЕТЕ. Понякога неистово ги мразя! И в този момент очаквам всички шувинистични и комплексирани прасета да оплюят женския пол, но т’ва е друг въпрос. Та сигурно не е ясен гневът ми към тези създания, но ще си го излея.Този път даже не е заради някоя лична драма. Дразня се, че заради мъж, нямаш време за приятни емоции, заради един мъж нямаш време да помислиш за себе си / изключвам момента, когато мислиш за себе си в негова полза/. Заради един никой и никакъв мъж си склонен да си направиш ежедневието АД?! Заради тази същата особа губиш хора, на които държиш. Мамка му, когато човек се погледне в шибаното огледало вижда хилядите струпали се проблеми и там най-големия, от който се очаква да е “решението” ти съсипва и най-малката надежда.
И защо? Защото е в разрез с измислените му принципи, тъпите моменти/които чакаш, а пък дали ще се случат е друг върпос/ и желанията.
Гадно е, много е гадно да носиш в себе си онази горчилка и да чакаш аджЕба, някой си кретен най-после да се сети, че представлението е за него. И всъщност е много просто, подяволите. Или смъкваш ципа и си взимаш момента или бегай да ревеш в някоя дупка. Защото колкото и примитивно, елементарно и просто изглежда нещо, то от нещо такова би се получил невероятния момент. Ама не , чакай си тъпото време, на измисления и безсмислен момент и губи!
Аз ли?Аз съм си супер, просто ще се заредя с цялото търпение на света да си върна нещо много ценно за мен и се надявам скоро пак да видя онази усмивка в очите.
А, ти мними нещастнико /знам, че така не се говори/пише/ си чакай, но както обичам да казвам:
Everything is at times, but time doesn’t return !!!
Най-после се добрах до лаптопа с желание да разцъкам малко повече из местата където надничам. Толкова да не ми се гледа компютър, че чак не е за вярване. Като към това добавим купищата работа и нарастващите отговорности не усещам времето изобщо как изтича.
Дори не ми се мрънка, определено умората си казва думата, но все пак важни са ми крайните резултати. Няма да мисля за есента, но сигурно тогава съвсем ще ме погълнат всички други неща, стоящи по важност пред мен.
Искам да става време за отпуски, искам море, малко планина, релакс, разходки и безгрижие. Искам да не мисля за нищо и да не правя нищо. Мдам и докато си искам, ще си похапвам сладоледа в леглото и ще се чудя със какви глупости да ви занимавам. Глупости, защото интересните неща не са за тук, а и се случват толкова бързо и ежедневно, че случките са безбройни и разпилени. Скучните пък не виждам смисъл да ги драскам.
А, точно в момента обмислям да си пусна музика в слушалките, защото звучи поредния турски сериал. Мда, баба ми е на гости, всичко е перфектно, но неизменни гости с нея са Халим, Айше и прочие. Поне ми готви разни вкусотии, което си е супер, предвид, че аз изобщо не бих си сготвила за мен. Откакто пък имам колега съвсем не бих. Типично по мъжки се обядва задължително, та и аз барабар Петко с мъжете “задължително” похапвам повече. Ако не друго то ефекта е 2 кила плюс, пауър и кантара на 55.
Уф, топло ми е и не мога да го съчинявам, нещо писането не ми се получава. За т’ва стига толкова , време е за фреш диня и музика!