Т’ва да ви дойде жена в автосервиза си е направо бедствие. Особено ако съм аз. От сутринта тормозех отговорника там, чийто телефон ми бяха предоставили и си взех час за “един прост реглаж” . Всички казваха, че е супер бързичко, някакви си 20 минути. Е, искам не искам ходих. Освен, че съм си отворила цял тефтер, за да си записвам какво се случва с моя Хю (подробно при това, че някои части имат кофти имена), се озовах и в най-мъжката среда, която можех да си представя днес.
Та, отивам си за реглаж в уречения час /излезнала от работа/, обяснявам на човека с който говорих по-рано, какво е правено(по-скоро цитирах записки) и той логично ми иска ключовете за колата.( това е страшен момент, щото много, много не обичам да я давам….) После господина ме изпрати да пия кафе с идеята, че ще ми отнеме само час време. И така с дружката ходихме на кафе и докато сладко си дърдорихме и обсъждахме всичките вселенски проблеми, започвам да се изнервям. Близо 2 часа не ми се обаждат да си взема Хю. Станахме и когато влезнах видях, че колата си е там, където казаха да я оставя и то непокътната. Времето ме притискаше, щото и все пак трябваше да работя за деня, та нервно влезнах в действие.
И докато ми се извиняваха и обясняваха, че нещо се забавили, аз повиках малко, а те най-после качиха Хю за реглаж. Не знам , защо ме гледаха толкова странно, пък и ми беше все тази. Ама признавам, че една жена не мернах .
Освен, че ми се изчака , чакалото и изпуших (не само цигарите си), денят мина в занимавка с мъжки работи.
Успях и времето да разваля с мрънкане, ама аз обичам дъжда 
Важното е, че всичко завърши с усмивка 
Елементарно, Уотсън или как културата ни бие в петите.
Дразни ме, побеснявам и ми става хипер-мега-ултра неприятно, когато попадна на елемент без обноски.
Масово се забравят нещата, на които те учат преди 5-тата ти година. Това да кажат “Добър ден”, “Благодаря”, “Моля”, “Удобно ли е?” – и още 10-тина подобни изказа е нещо сигурно убийствено за тези хора.
Не си обяснявам, защо толкова много ме дразнят тези пропуски? Ама в крайна сметка на мен лично ми показват колко тъп, елементарен и нагъл можеш да си!!!
Не разбирам, когато отправиш поздрав да те подминат! Не разбирам, когато вдигнеш телефона, да не ти кажат две думи, а директно с претенциите!!! Не разбирам или на кой му пука въобще. Важно е да сме готини, важни и тъпи, щото е по-лесно.
Такива хора ме вадят от обувките и показват как изобщо не ценят жестовете към тях. Да, защото да поздравиш си е жест, особено познавайки човек /колкото и да ти е неприятен/… В най-забутаното село биха те поздравили хората, ама ние “гражданите” сме над тези неща. Моля, моля толкова сме над тях, че чак се самозабравяме от важност….
А, може би си живея в някакви химери? Все ми е тази, само се надявам все по-малко допир да имам с такива елементарни същества!
Така, болна съм, изморена и много, много кисела! Няма да пиша в блога докато не се подреди както трябва. Всички, които бяха в блогрола ми, са си още там, но за сега не се виждат…
Т’ва е ! И понеже всичко около мен в тези секунди е абсолютна шитня се надявам скоро да драсна нещо положително.
Anyway! Happy weekend !