…страдание. Винаги когато реша, че нещата най-после се случват както съм си представяла, те се оказват пълен фалш. Има едно много добро изречение, което кратко би описало хаоса в главата ми: ” От сбъднати мечти, най-много се плаче!”
Започвам да се чудя, защото си пожелаваме неща, които знаем, че в даден момент ще ни нараняват?!Често търся грешките в себе си, но рядко намирам вината. Забелязвам, че дори да искаш, да даваш всичко на което си способен, да късаш от себе си в името на другите, оценката все ще е минус безкрайно…
Ах, а никак не е сложно.Никак не исках много. Исках една топла усмивка, едни топли очи, едно тихо спокойствие.Исках никога да не виня себе си или другите, исках просто да бъда себе си, това, в което вярвам, но изпитвам страх. Исках да не бъркат желанията ми с планове. Исках да мога да тичам боса и това да е толкова просто и усмихващо. Исках едно спокойствие.
Искам спокойствие. Искам да спра да се чувствам тъжна. Искам…иска…иск…ис…и това е …