Четвъртък сутрин! Уличен хаос, нервни хора, сиво небе, лично недоволство, смръщени лица, множество разноцветни чадъри и много дъжд. Целия този Ад е навсякъде около мен, но вътре в мен е едно спокойно. Моето скрито малко АЗ стъпва в локвите, мокри се, усмихва се, гази в калта на пук на всички порядки, мечтае и не се нуждае от чадър. Небето не е сиво в шарения му поглед, хората просто ги няма, а напрежението е нещо чуждо и непознато. От студения асфалт се озовава върху мокра и зелена трева. Танцува в ритъма на капките, облечено в бяла дреха с цветен венец на главата. Всичко около моето малко АЗ е чисто, с мирис на живот, мокра трева и люляк.Всичко е толкова красиво и неподправено, че го оставям скрито вътре в мен.
Отваряйки очи виждам презполовената си чаша (вече) студено кафе, бутилка минерална вода, монитор и светлината идваща от
луминисцентната лампа…