…като те напрегна току-виж скъсаш минискус хахаха ! 
Идеално, прекрасно, уникално и невероятно е моето състояние. Не мога да се ядосам, не мога да плача, не мога да се впечатля, чак да се изумиш! Толкова лежерна и положителна ми е душичката, че даже бомба да падне ще се усмихна. Не ме дразни, че е кално, не ме дразни, че няма парко места, не ме дразни почти нищо напоследък.
Даже пролетното ми почистване куца, щото ми я няма пролетната депресия… може би?!
Главата ми е магистрала / Бойко пасти да яде/, така ми се пътува! Какво да ми трябва, освен задължителната компания, кафе, цигари и колата! Баси каква съм щастливка! 
Пука ли ми ….НЕ! Що, щото така ми е кеф и не виждам смисъл като ми пукне…
От утре …зарязвам всичко и ставам ПРИНЦЕСА!/ не, че не съм де 
/
Т’ва да ви дойде жена в автосервиза си е направо бедствие. Особено ако съм аз. От сутринта тормозех отговорника там, чийто телефон ми бяха предоставили и си взех час за “един прост реглаж” . Всички казваха, че е супер бързичко, някакви си 20 минути. Е, искам не искам ходих. Освен, че съм си отворила цял тефтер, за да си записвам какво се случва с моя Хю (подробно при това, че някои части имат кофти имена), се озовах и в най-мъжката среда, която можех да си представя днес.
Та, отивам си за реглаж в уречения час /излезнала от работа/, обяснявам на човека с който говорих по-рано, какво е правено(по-скоро цитирах записки) и той логично ми иска ключовете за колата.( това е страшен момент, щото много, много не обичам да я давам….) После господина ме изпрати да пия кафе с идеята, че ще ми отнеме само час време. И така с дружката ходихме на кафе и докато сладко си дърдорихме и обсъждахме всичките вселенски проблеми, започвам да се изнервям. Близо 2 часа не ми се обаждат да си взема Хю. Станахме и когато влезнах видях, че колата си е там, където казаха да я оставя и то непокътната. Времето ме притискаше, щото и все пак трябваше да работя за деня, та нервно влезнах в действие.
И докато ми се извиняваха и обясняваха, че нещо се забавили, аз повиках малко, а те най-после качиха Хю за реглаж. Не знам , защо ме гледаха толкова странно, пък и ми беше все тази. Ама признавам, че една жена не мернах .
Освен, че ми се изчака , чакалото и изпуших (не само цигарите си), денят мина в занимавка с мъжки работи.
Успях и времето да разваля с мрънкане, ама аз обичам дъжда
Важното е, че всичко завърши с усмивка
Ден, като ден. Не, че не отбелязах денят на Жената, но по свой си начин. След изненадващите рози и поздрави, които получих вечерта е толкова спокойна!
Романтика няма около мен, но всичко, което ме кара да разпускам е в огромни количества. Много криминални сериали, които едва издържат в нас. Много шоколад, който изядох с невероятно удоволствие. Много музика в слушалките. Музика от която искаш да плачеш, крещиш, танцуваш, правиш секс и прочие, тоест музика от всякакъв тип. Само едно нещо не направих и като се замисля още има време да излезна.
Мисълта ми е филмова лента от 10 сезонен сериал. Въртят се някакви серии, някакви герои, някакви събития настоящи и минали. Спомени… И те са много, в едни доста големи количества.
И така, аз продължавам на макс със всичко. А вас поздравявам с това:
Най-вече дамите ))