След разни умувания с дружката решихме да ходим до Русе за Коледа. Баба обеща да ни поглези, малко разнообразие и понеже бях с колата, тя ми бе най-невероятния асистент! Като се замисля сме абсолютни камикадзета. Шофирам официално от лятото и имам кола от 2 месеца +, но не се замислих много да тръгнем. И както вече е ясно по Коледа стават чудеса, та пътят беше песен, а времето пролет и нямахме никакви ядове. Освен минаването през Плевен. Ей, този град е отвратителен /извинявам се на всички от там/, ама няма такива кръгови и табелите им трябва да ги търсиш с далекоглед! Разминах се само с няколко нарушения, като на червено правя забранен обратен, за да се върна в кръговото, а на другото няколко маневри, добре, че другите бяха търпeливи и сигурно са ми теглили само по няколко хЪ хЪ . Важното е, че стигнахме нормално след това и за 4 часа и нещо с една почивка 
.
Баба ни посрещна с масата естествено, всички ни се радваха. На другия ден си направихме разходка из града. Беше отвратително студено! И като изключим отвратителния интернет в Русе, който ми струваше повече от моята месечна такса, си беше приятно. Тази година общината се беше постарала с елха, за сметка на най-хубавото място, което приличаше на разкопки.
Мина Коледа, мина 26-ти и някакви новини, малко ни стреснаха с прогнозите за времето. Ставаме на 27-ми и всичко сняг! Решихме, че не тръгнем ли , си останах с колата в Русе. И естествено противно на всички очаквания, събрахме нещата и подпалихме. Не се прибрахме толкова бързо, колкото стигнахме, но поне живи. Пътя в началото беше само влажен и естествено край гадния Плевен беше ледена пързалка. Да не кажа, че една от колите беше изгоряла като факла и чакахме, малко по надолу пък два камиона пак бяха препречили пътя. Изпитах неистово желание да си видя табелата София и да си подкарам по улиците и.
Живи и здрави се прибрахме късно, но стигнахме. Като изглед пътя беше приказка . Г-н Хю /колата/ се държа супер, а аз използвах всеки , който караше под 120 за фенерче по пътя . Моята приятелка пък ми помагаше с цигарите, табелите, водичка, за което без нея нямам идея как щях да се оправя. Признавам, че прибирането не беше лесно, но за моят скромен опит съм си горда от себе си!!!
Сега малко снимки от пътя, които са дело на дружката ! Благодаря!
Това се виждаше като се събудих почти на обяд.
Тука с Хю се подготвяме за тръгване 
И по пътя!
От камионите най-много “бягах” Ако бяха зад мен, се махах напред, ако са пред мен си ги изпреварвах… Нямам идея, защо, но не ги харесвах хЪ хЪ .
Беше си преживяване, това прибиране. Не знам “мъжкото” момиче на родата ли съм, ама знам, че съм луда. Е, поне не съм сама А сега ми е време да разхвърлям багаж и да събирам наново
