“… жените мислят за секс само пет пъти дневно или 1825 пъти на година, пише dariknews.bg.”
-Дрън, дрън! – казах Аз и отново в главата ми е секс!
Напоследък ме гони някакъв откачено дълъг период на нагон и това си е. На моменти се стряскам от себе си, но на моменти си викам : „ -Какво пък толкова?!”
Та, за какво мислех? А, да по цял ден мисля за секс. Във всичко виждам страст, еротика, мъжете изглеждат като прелитащи понита, които неистово искам да яхна.
От цяла седмица се каня да преброя, колко пъти дневно мисля за това, но все губя бройката. И не, не се сещам от време на време, а не „забравям” да пърхам с мигли и всякакви пози, и кадри да са ми в главата…
Сега ще обясня за какво иде реч. Ставам сутрин и рутинно се отправям по пижама към кухнята. До тук всичко нормално. Включвам термоканата и се започва. Тя така приятно загрява и водата вътре пулсира, че просто… ръцете ми са все върху нея. В следващия момент започвам да бъркам кафето си с любима лъжичка, докато не стигна до облизването на лъжичката. И този мой език, и устните не я пускат тази лъжичка, докато не се светна, че е време просто да си пия кафето.
Минава се не малко време и нещата изглеждат нормални, докато не се стигне до сутрешния душ. И тази проклета баня, спомени да имах там, да си обясня, що за видения са ми в главата, но не .И времето минава в мисли за много пяна, силен душ, свещи и миризма на мъж . А всъщност просто си стоя под душа със затворени очи и долавям музиката от радиото.
После висчко пак е спокойно, докато не се кача в колата. И се почват едни картини, едно чудо. Кола, дъжд, преден капак, дрехи и едни поляни… и така до следващия светофар. А там пък една гледка, Витоша с едни облаци скупчени над нея и се движат бавно. И в главата ми веднага са, много пухкави възглавнички, бели завивки движещи се бавно и …някой дидитна, не на мен за щастие. За известно време всичко отшумява и пак е спокойно. Паркирам, взимам си кафе и се настанявам в офиса на бюрото. И пак се започва, и това неподредено бюро, какво почистване му замислям само ако знаеше. Едни хвърчащи папки, провиснала клавиатура, разлято кафе и пак мирис на секс. След някой друг драматичен кадър, уж успявам да започна работния ден. Докато не стане време за обяд. И пак мислите ми биват провокирани от едни мандарини, които бавно освобождавам от корите или някой друг добре узрял банан, който хапвам и разглеждам необичайно дълго.
И всъщност дните си минават в непрестанно мислене за секс. И всичко ми говори за секс и всичко мирише на секс. И като се замисля всички тези статистики са ми странни, защото 5-те пъти „мисъл” са ми само за закуска. И понеже наближава обедната пауза, ще спра до тук … 