“… жените мислят за секс само пет пъти дневно или 1825 пъти на година, пише dariknews.bg.”
-Дрън, дрън! – казах Аз и отново в главата ми е секс!
Напоследък ме гони някакъв откачено дълъг период на нагон и това си е. На моменти се стряскам от себе си, но на моменти си викам : „ -Какво пък толкова?!”
Та, за какво мислех? А, да по цял ден мисля за секс. Във всичко виждам страст, еротика, мъжете изглеждат като прелитащи понита, които неистово искам да яхна.
От цяла седмица се каня да преброя, колко пъти дневно мисля за това, но все губя бройката. И не, не се сещам от време на време, а не „забравям” да пърхам с мигли и всякакви пози, и кадри да са ми в главата…
Сега ще обясня за какво иде реч. Ставам сутрин и рутинно се отправям по пижама към кухнята. До тук всичко нормално. Включвам термоканата и се започва. Тя така приятно загрява и водата вътре пулсира, че просто… ръцете ми са все върху нея. В следващия момент започвам да бъркам кафето си с любима лъжичка, докато не стигна до облизването на лъжичката. И този мой език, и устните не я пускат тази лъжичка, докато не се светна, че е време просто да си пия кафето.
Минава се не малко време и нещата изглеждат нормални, докато не се стигне до сутрешния душ. И тази проклета баня, спомени да имах там, да си обясня, що за видения са ми в главата, но не .И времето минава в мисли за много пяна, силен душ, свещи и миризма на мъж . А всъщност просто си стоя под душа със затворени очи и долавям музиката от радиото.
После висчко пак е спокойно, докато не се кача в колата. И се почват едни картини, едно чудо. Кола, дъжд, преден капак, дрехи и едни поляни… и така до следващия светофар. А там пък една гледка, Витоша с едни облаци скупчени над нея и се движат бавно. И в главата ми веднага са, много пухкави възглавнички, бели завивки движещи се бавно и …някой дидитна, не на мен за щастие. За известно време всичко отшумява и пак е спокойно. Паркирам, взимам си кафе и се настанявам в офиса на бюрото. И пак се започва, и това неподредено бюро, какво почистване му замислям само ако знаеше. Едни хвърчащи папки, провиснала клавиатура, разлято кафе и пак мирис на секс. След някой друг драматичен кадър, уж успявам да започна работния ден. Докато не стане време за обяд. И пак мислите ми биват провокирани от едни мандарини, които бавно освобождавам от корите или някой друг добре узрял банан, който хапвам и разглеждам необичайно дълго.
И всъщност дните си минават в непрестанно мислене за секс. И всичко ми говори за секс и всичко мирише на секс. И като се замисля всички тези статистики са ми странни, защото 5-те пъти „мисъл” са ми само за закуска. И понеже наближава обедната пауза, ще спра до тук … 
Сега ще се пробвам да сътворя някой друг пост. Признавам, че съм много несериозна към хората, които надничат тук, но не ми идваше от вътре да пиша за каквото и да е.
Все по-често ми се набива в мислите, че живота е толкова кратък, че реалните събития и емоции около мен надделяват, над висенето ми в интернет пространството. Опитвам се да прекарвам възможно повече време с хората, които обичам. Опитвам се да им дам всичко, което имам като положителна емоция, в други случаи да споделя с някой и негативите си.
Все още не съм решила категорично, какво да правя с този блог?! Много от нещата, които ми се случиха от лятото насам, си запазих в моята глава и сърце, чисто егоистично.
Пак не ми се прави равносметка, че и тази година наближава да си отиде. Не обичам равносметките и анализите. Само ми се иска лошите неща да са по-малко за в бъдеще, а хубавите моменти да се увеличават.
Точно в момента не смея да се препрочета по-горе, защото съм убедена, че или си водя абсолютно безсмислен монолог или ви занимавам с пълни глупости… Ама какво от това?
И всъщност какво исках да споделя като мисъл? Дам, сетих се! Мисля си за това, че няма невъзможни неща в този скапан, безмилостен живот. Мисля си, че не искам да пропускам нищо в него, дори лошото. Мисля си, че всяко кофти нещо, може би е по-малкото зло. Мисля и за това, че втория шанс е най-голямата загуба на време. Мисля си, че там където има пукнатина, не следва изглаждане, а една голяма дупка. Мисля си, че трябва да внимавам какво си пожелавам. Мисля, че трябва да престана да се правя на добрата самарянка спрямо мъжкото съсловие.
Мисля и за ново писмо до Дядо Коледа, което трябва да седна да напиша. Със сигурност няма да искам мъж!
Мисля, че въпреки сивкавото ежедневие съм щастлива. Имам работата, която харесвам, имам приятели на които държа и обичам, имам и слънцето, което ми носи усмивки и изненадващи емоции!!!