Така, болна съм, изморена и много, много кисела! Няма да пиша в блога докато не се подреди както трябва. Всички, които бяха в блогрола ми, са си още там, но за сега не се виждат…
Т’ва е ! И понеже всичко около мен в тези секунди е абсолютна шитня се надявам скоро да драсна нещо положително.
Anyway! Happy weekend !
Седмицата започна много добре. Днес беше определен деня за получаване на набелязаните и вече купени неща.
След като се изприщих от чакане, търпението или по-скоро нетърпението ми бяха увещани с успех. Първо изчаках да ми докарат новата придобивка, която си взех и за която твърдя, че е най-хубавото нещо, което съм си купила за вкъщи. 
След това се отправих към моята приятелка, за да ходим за прословутата рокля, в която ми останаха очите още в събота. Беше ми запазена, дори не я бях мерила. Просто се влюбих в нея, а това може да ми се случи рядко, при все , че имам само една рокля в гардероба си. Също така рядко ми се казва, че е ушита за мен, а и възклицанието на продавачката, че съм първата, на която не и е дълга, съвсем затвърди целта. Но щом моята приятелка каза, че е хубава, а и аз самата се харесвам в нея ми е достатъчно, просто да я купя.
И ето проба, преди категорично да си грабна пликчето 
Разбира се , че няма да съм по чорапки докато я нося, но това е подробност След покупката, която ме накара да изпитам удоволствие, последва още по-приятното кафе със сок Cappy ягода! Много усмивки, разговори и приятна емоция.
След кафето, трябваше да се понапазарува за хм, късна вечеря и докато вървяхме към моята спирка, даже хапнахме. Картофени кюфтенца с пръсти , ама хич не ни пукаше, а и бяха вкусни .
А преди малко успях да разопаковам новата придобивка, която направо ми гали щастието ))
Утре ще ми я свържат и ще я тествам .
Чувствам се щастлива, всичко се подрежда и то тепърва или както пише в късметчето ми от кафето:
“Когато човек се радва, си удължава живота! ”
Нямам идея с колко удължих моя, но усмивката ми е достатъчна. Благодаря приятелко, че беше с мен в тези избори и настроения/ и главоблъсканици де/ 
Така на този пост ще отделя доста време.Първо за писане и не на последно и най-важно място снимки .
Денят е 30.06.2010 / сряда/ в края на работния ден се ходи за билети до гарата. Мястото е известно само на две умни главици . От стигането на гарата се започват големите емоции. Първо култовите билети, които претърпяха редица корекции и няколко капки кафе. Картинката е следната. Бързам, връщам билетите три пъти за корекция, хващам луд таксиджия, прибирам се и се оправям за 15 минути. Времето включва къпане, гладене и събиране на няколко парцала. После със същия този таксиджия отпрашвам в дъжда, за да взема дружката и да се изтрелляме на автогарата възможно най-бързо. Естествено, защото моя милост прецени, че точно по-малко от час е достатъчен. Шофьора поне ме разбра и изнамери някакъв кратък маршрут, та успяхме. Най-хубавото беше дъгата, която хванахме на път за автогарата. Заснехме я / нищо, че време нямаше, защото оставаха 10 минути до тръгване/. За това време успях да се кача до втория етаж на гарата и да поръчам две спешни кафета .
И преди потеглянето, естествено абсолютно непринудено се изтърсвам пред шофьорите на автобуса с тотално неприличен билет, леко позалят с кафе в търсене на дружката, която най-спокойно снима дъгата . Освен това шофьорите се оказаха абсолютни , просто бяха супер забавни и най-важното ни признаха за луди!
Ето я дъгата:
А това са билетите, които нямам идея как оцеляха 
И така тръгнахме към заветната цел- July Morning През целия път до там не спирахме да си говорим, на всичкото отгоре станахме любимки на шофьорите и беше доста забавно. Като изключим факта, че край един Мотел на една от почивките станахме мезе на комарите / и те на нас де/, пътуването си беше супер !
След 6 часа , пристигнахме в Бургас, което по нашите часовници беше в 2:38 сутринта . От тук започва купона, на две откачени женки, тип “изпаднал германец” . Та следва по-малко да обяснявам и повече снимки .То и няма много за обяснение, до стигането на плажа, защото улиците бяха празни, дори банкоматите отказваха пари, а за живот се мяркаха само няколко минувачи /луди като нас/ и таксиджий.
Из тъмните улици.
като изпаднал германец
След малка разходка, кафе и преобличане, стигнахме до плажа, където се вихреше невероятен купон.
А този басист направо ми пощури главата
Прекарахме в музика и много положително настроение с тази група около 2 часа .
След , това издебнах китариста, който по-горе бях изпила с очи и се снимах с него, малко бях неглиже и боса, но толкова не ми пукаше, че ето:
После гледахме едно момиче как върти огън и се смеехме на интересните наобикалящи ни хора.
Започна да се става по-светло и успяхме да направим доста хубави снимки:
голямото обличане на бански
След като си затръгвахме от плажа, определено бяхме неглижарки
Последните 6 часа от пътуването прекарахме в сън, с изключение на почивките, но и тогава като, че ли спяхме
Беше невероятно, малко трудно е да се опише, а и съм доста изморена . Не съжалявам за емоцията и хубавите моменти. И да бих повторила
П.С. Ако някои снимки ви се сторят в неподходящ ред, сорри , но се бъгнах да ги гледам и се радвам, че спестих останалите 100 и пропуснах