Казват, че хората сме сложни същества. Клише, което не подкрепям. Сложността ни идва от това, че по толкова прост и примитивен начин си усложняваме ежедневието и живота, и понякога се изумявам.
Напоследък ежедневието ми на пръв поглед е много просто и еднообразно. Ходене на работа, някое друго кафе, домашни и рутинни неща, гледане на филми и общо взето това.
Да, ама не ! В емоционален план ежедневието ми е истински лабиринт, чийто изход не виждам все още.
Тъкмо реша да се оставя по течението и реката или ще прелее, или ще пресъхне. Средно и спокойно положение няма.
Няма, защото ако съм окей със всичко и уж нещата са прости, все някой ще ги обърка така, че те ще се превърнат в най-сложното нещо .
Нямам идея защо пиша това сега, но толкова негативи и емоции спестих на всички, които надничат тук. Толкова случки от които плаках, смях се и крещях. Спестих обидата, която съм натрупала в себе си.
Чувствам се като затишие пред буря и това изобщо не ми харесва. Надявам се да изникне някой ветрец, че да се размине на всичко заобикалящо ме.
Отново съм сложила онази студена маска на лицето. Отново съм безразлично спокойна, което не вещае много спокойствие. И за пореден път желанието ми за промяна е на максималното ниво.
Като всяка жена, започнах с промяна на визията, мисля, че е време да преустановя и конкатктите си с определени личности.
Мисля да сложа “шибаните” карти на масата и да дам право на избор – или/или !
Омръзна ми нещата да се объркват, да са винаги спокойни до мента , в който всичко се срива.
Не разбирам или по скоро не искам да разбера, защо е толкова сложно да правиш простите, но приятни неща?!?
Защо е нужно все аз да се съобразявам? Защо трябва да поставям личните си принципи на кантар? Защо всичко на което съм махнала с ръка се завръща в живота ми? Защо цялата тази каша не ми понася?
Писва!
Омръзва!
Горчи!
Не ми се пише и говори напоследък. За това снимам 
/ за по-голям размер клик в/у снимките/ .
