Catch Me If You Dare!

Днес си направихме една хубава и разтоварваща разходка. Хубаво беше да ходим в “калта”, да чуваме птичките и да разговаряме.
/За по-голям размер клик върху снимките/
Започнахме със сладолед в Банкя :

След сладоледа и разходката из парка, тръгнахме по пътеките…

Охлюв

Ефекта на доминото :

Пътека на здравето:

Казаха, че съм като балеринка, но поне се покатерих

Пеперуда

Жабки

След разходката, решихме да хапнем в едно от заведенията “Чучулига”. Хубаво място, но като кухня е ужасно. Ако ви се пие бира с кебабчета, да, за приятно хапване, просто забравете. Все тази, поне сервитьора беше на ниво.Ще спестя негативите от там и ще продължа след дъжда, който ни хвана там .

Беше хубаво. Денят завърши с приятно кафе и разговор. Сега е време за почивка

Днес съм се замислила над приливите и отливите на живота. Всичко е падения и възходи, но защо ли няма някакво спокойно равновесие?!
Мдам, на всичкото отгоре съм и грипава, което ама никак не ми харесва.Освен този дискомфорт ме тормозят и промените. Промени, които настъпват плавно, но с пълна сила. Промени в лично, професионално и емоционално отношение.
Обичам да казвам, че всяка промяна е ново начало, но днес ми е криво от това. Някак всичките тези начални позиции ме объркват, стресират и притесняват. Усложняват ми вече позиционната настройка и радара ми бие тревога в секунда.
Мразя да се чувствам безсилна и поставена на нов път, който тепърва ще вървя.Обичам пъзелите (това съм го казвала мисля), но не обичам да търся парченцата дълго. И в цялата тази объркана картинка ми липсват точните парчета.А и самата картина не виждам ясно.
Да не кажа, че днес съм на дъното на Ада, ад наречен Живот.
Изживян ден в сълзи, кихания, хрема, смях, въпроси, неспокойствия и ред подобни…
И както казват около мен- “Не е лесно да си жив!” . Абе всъщност е много лесно. Просто Времето тече, Земята се върти, Светът е малък, а Улиците все едни и същи, но житейските все задръстени!
Тук ще си позволя да цитирам моята приятелка (вярвам няма да има нищо против), която преди ден сподели тази си мисъл:
“Мамка му! Много научих от живота, предполагам още ще уча, но Той защо нищо не научи от мен?!?!”
Е, да де , а аз пък колко още имам да научавам, чак не ми се мисли. Но искрено ми се иска да не е по толкова сложен и хаотичен начин. Изморително е!
И тази нужда да не си сам. Сам с тези убийствени емоции е потресаваща. Как днес веднъж не звънна телефона, за да ме успокои някой (опс с едно изключение)? Ама всички останали ме затрупваха с проблеми и завършваха с ” Ами аз само да ти споделя…”
Ами лошо няма, но не мога да ви мисля, не и днес, не и сега, не и когато не мога да измисля собственото си АЗ.
Без правила, без ясни стратегии, без планове, без посоки- ей така се живее. Чудно защо го мисля?
Пък и докато се рових из нет пространството, за да забравя попаднах на този пост Life manual (автора дано ме извини). Та той напълно отговаря на въпроса ми за деня / а може би дните/ ” Защо ли няма къде да видя подреден целия хаос?”
Не понасям да не виждам как, къде, защо и какво трябва да се случи или да направя…
И…( дългооо кихане) все пак мамка му, защо ли Живота не се поучи да не ми спретва такива тъпи номера!
Все едно и това ще мине, дано след време с усмивка да се сещам за суполиво/сълзливата си “драма”!

Защо мъжете обичат да ми споделят за миналите си жени?

Напоследък в откачените връзки, които имам се наблюдава тенденцията мъжът да ми споделя като на пич?!? Не знам дали съзнават обаче, че колкото и да съм разбрана, търпелива, изслушваща и прочие, аз съм ЖЕНА! И понякога не ми се слуша как някой си линее по г-ца Х, а друг пък има дразги или емоции с г-жа У.
После очакват да им вържа или да проявявам разбиране на едно такова системно споделяне.
Ми не ме кефи. Не е приятно да попиваш чужди драми! Не ме интересуват дали Х и У са тъпи, дали сте им дали нещо си, дали сте преплували морето за тях.
Интересува ме какво ми се предлага на мен? Какво би могъл да ми даде мъжът като емоция. Ако ще е само носната му кърпичка, айде нЕма нужда! Можем и без нея.
Ако иска емоции, да се постарава тогава.
Не намирам смисъл да говоря и обсъждам минали връзки с мъжът с който съм. Освен ако не ми е зададен точен въпрос. За сравнения и обсъждане си имам приятелка, пред която мога да изкажа всяко мое мнение по въпроса.Пред която мога дори пишките им да сравня без да имам никакви угризения.
Като не си вече с Х, значи така е трябвало! Ако пък си с У , какво правиш при мен?
Да сигурно ще разбера недоволството ти, възможно е да ти олекне, но на мен цялата тази негативност и въздишки ми тежат.
Като нещо ти е попречило да хванеш влака, ми чакаш следващия , мамка му. Но с дупчен билет никъде не се возиш втори път, така, че да си знаем все пак границите.
Не се ли замислят мъжете, че и аз може да имам несподелена любов със Z или пък съм била наранена от Q ?!? So what? Да седна и да се оплаквам, да плача и да обяснявам с какъв тъпак съм била и той не ме е оценил. Да тръбя какво съм дала или направила за мнимия господин ли? Хайде без!
И да не се чудят после що не обръщам внимание. Подавайки ми само пакетче носни салфетки и душевни драми, няма начин!
Остава да продължавам да съм “дръпната” , а те да си дерзаят.
И пак не си отговорих : “Защо мъжете обичат да ми споделят за миналите си жени?”