Catch Me If You Dare!

Преживях още една година! Малко плашещо, но такъв е живота .
Благодаря на всички, които не ме забравиха и този път.Благодаря на всеки подарил ми усмивка и не само в моят ден.
Рожденият си ден прекарах добре, но както някой каза освен вчера и днес трябва да съм на черешата!
Хубаво е да те събудят с червени рози, бижу и шоколадови бонбони! Липсваше ми само моята дружка, но не ни се губи.

И защо ли имам чувството, че колкото и годините да минават неусетно, ще си остана все същата усмихната глезла

Мда, това не е сладострастния грях, това е емоцията! Онази същата, която пречи трезво да прецениш, кога какво да кажеш. Онази първична емоция, която те провокира да покажеш най-лошата си страна. Нещото, което измества логичния ти мозък и дава връх на чувствата. Чувства, които могат да те опръскат с кал. Да те накарат да се чувстваш добре за секунди, докато не осъзнаеш, че за секунди действия, може да ти струва дни емоционален ад.
Не съжалявам за действията си спрямо другите в онзи прословут ден. Не ми пука как се е почувствал някой си. Но съжалих, че нараних човека на който държа неописуемо. И то по толкова абсурден начин, че до преди ден не го осъзнавах. Не си го обяснявах и не намирах смисъла.
Всъщност смисъла е в това да мислиш! Трябва да мислиш, не да чувстваш, мамка му.
За щастие съм по-малко емоционална от преди, но това не ми пречи да съм първична. Да реагирам според моментния си мироглед. Отчитам го като грешка, но ще ми е нужно доста време да се науча да си мълча, когато искам да крещя. Ще се наложи да открия баланса между начина да си кажа всичко, което не ми харесва и емоцията кога точно да го кажа.

Оф, мислите ми са хаос и изобщо няма да го разсъждавам. Но днес осъзнах, че от всяка задънена улица може да се излезе. Всяко зло е за добро !

Сега остава да си отхапя от ябълката, защото раздора е приключил, надявам се. И да се настроя за мобилният ми начин на работа – в движение . Дни за оффлайн

След бурното пижамено парти по женски снощи, днес денят мина много културно . Сутрешни снимки, дълго кафе и разходка . Най-после решихме, че е време и за тазгодишното сваляне на мартеничките.Естествено момента беше заснет и не само той .

Ето такава беше раздялата ни с първата ми мартеница ( с размера знаете как ) :

Е, те така! Денят беше хубав, изморителен и доста емоционален. Остава да видим какво ще се случи с желанията