Catch Me If You Dare!

Най-после се прибрахме! Днес беше много хубав, емоционален и интересен ден. С дружката бяхме туристки и като се замисля, само две приятно откачени жени могат да си сътворят подобна събота. Започнахме със ставане, бърз телефонен разговор и кафе.След това преминахме към голямото пътуване. Маршрута ни беше София-Бистрица-Железница-Плана. Ето как протече пътуването, което ни донесе много возене, около 12 км. ходене пеш и интересни преживявания.(Отново клик върху снимките за по-голям размер)

Както казах, започнахме с кафето

След подобаващото ни събуждане, излезнахме на спирката на бул.Сливница, за да си хванем автобус. Докато чакахме, минаха мотористите, които бяха просто невероятни, а ревът на моторите те караше да настръхваш.

В автобуса пък, по пътя към Бистрица се качиха лазарки

Докато пътувахме, успях да снимам това:

Слезнахме в с.Бистрица и седнахме да чакаме автобус до с.Железница. Стигайки до другото село си изпуснахме автобуса до Мотел Брезите, който щеше да ни отведе до разклона преди Плана. Не се чудете, направихме си пътуването трудно, но приятно и стигнахме до заветния мотел пеш!

Вървяхме точно по този път

А, вървейки се виждаше това…

Стигайки до Мотел “Брезите”, влязохме да си вземе по кафе, преди да изчакаме поредния автобус.

През цялото време успяхме да усетим и вятърът и различния мириз на въздуха там. Не спряхме да си говорим и да се наслаждаваме на най-абсурдното пътуване, което сме правили до сега.
Разбира се и с кафетата се запътихме към спирката:

Най-големите емоции бяха в с.Плана. Ето защо:
Това е кръчмата на селото и последната спирка, на която трябваше да слезем.

От кръчмата, тръгнахме по засуканите селски улици отново вървейки пеш. Крайната цел беше последната къща на една от махалите.

Стигнахме до къщата, която събуди много емоции. Предизвика в мен много размисли и впечатления. Сякащ черно бял филм се въртеше в главата ми, докато разглеждахме снимки, слушах спомени и забелязвах на пръв поглед толкова малки неща.

Дори използвах тази тоалетна, за която едва ли ще си помисля в нормалното си ежедневие. Но днес, даже ми беше атракция

Постояхме около час в двора на малка, бяла и спретната къщурка. След това поехме обратно към “кръчмата”, за да си хванем автобуса до Бистрица.
Изпихме по кафе там и успяхме да заснемем и залеза!

Тръгнахме си от там с чувството на облекчение. Малко болки в краката и малко мои изяви в автобусите. Не знам дали с думи бих успяла да пресъздам цялата ни емоция, но мисля, че снимките говорят достатъчно. И беше хубаво, весело, нестандартно, тъжно на моменти и много гостоприемно. Само да не забравям да отбележа, че в с.Плана, планенци поздравяват без значение дали въобще някога са те виждали.Нямам какво повече да напиша, освен, че всичко завърши в 22:00 часа тази вечер с маршрут Плана-Железница-Бистрица-София.
Сега е време за почивка, добре, че спестих още 120 снимки, които смятам да оставя за себе си.
Приятелко, благодаря ти за споделената емоция

Наближава Цветница, а това е денят в който празнувам именият си ден. По принцип съм родена на 20 април в неделя и е било Цветница.Обичам този празник и харесвам името си. Колкото и да ми разправяха, че съм кръстена на баба ми, не вярвах. Винаги съм смятала, че просто съм се родила с името на едно прекрасно цвете.

Моето име и цвете е Ралица-Делфиниум.

Ралица-по името на полското цвете ралица.Ралица е също така народното име на съзвездието Орион.Някога, когато Орион се появявал на небето, хората знаели че е време за оран,за рало.

Гръцка легенда разказва, че някога много, много отдавна в древна Елада талантлив юноша изваял своята любима, която била починала и вдъхнал в изваяната фигура живот.За тази му дързост боговете го наказали като го превърнали в делфин.

Веднъж възродената девойка дошла до брега на морето и видяла във вълните делфин, който доплувал до брега и положил в краката на своята възлюбена нежни цветя, които излъчвали лазурна светлина.Това бил цвета на делфиниума, на раличката.Гърците сравнявали цветовете на делфиниума с главата на делфин.
Ралицата-кралицата на сините цветя.
Това име е дадено на ралицата не без основание. Повечето сортове действително цъфтят във всички оттенъци на синьото – от небесното до тъмновиолетовото. Не са рядкост обаче и растенията с бяла или розова окраска, а в природата съществуват делфиниуми и с червени или жълти цветове.
Ралицата може да се срещне във всеки ъгъл на планетата ни. В света има повече от 370 сорта, но повечето от тях са в Китай. Своето название културата е получила благодарение на сходството на пъпките си със силуета на делфина.

Нямам идея дали наистина цветята те характеризират по някакъв начин, но ми се иска да вярвам, че е така.
Цветето, което управлява съдбата ми било Магнолията , символ на дълголетието .
Според рождената дата пък, цветето, което ме характеризира е Люляк
11-20 април
Вие сте заредени с изключителна енергия.Вие сте възпитани, великодушни, винаги готови да помогнете на хората, които имат нужда от това.Завладявате всичко около себе си с невероятния си чар и обаяние.Вие сте контактни и лесно успявате в живота.Щастието ще ви съпътства.Ще успявате в професии,в които е нужен контакт с хората.Вие сте добри политици.

Пиша този пост сега, защото смятам неделя да прекарам в традиционното ходене до църквата за ново клонче върба, с което да заменя миналогодишното в нас. Открих и една стара снимка от миналата година , която харесвам. Надявам се през уикенда да заредя апарата с много топли и красиви кадри.Да пия кафе някъде, сред дървета и треви с моята приятелка и да попивам топлото време.

Синьо цвете
Силната жена.
Животът с мен се забавлява.
Поставя ме на кръстопът.
Предлага ми сценичната изява,
срещу голата ми плът.
Аз на бюрото посядам,
сделката със адвокат обсъждам.
А той е личната ми съвест,
попречи ли ми я пропъждам.
Но…договорът не подписах!
Славата изплаши ме до смърт.
По лицето си изписах,
образа на дипломат.
Лъжите с лекота приемам,
но да бъдеш лека е съдба.
Която знам не е за мене,
а за слабата жена.
А аз съм силна, безмерно горда.
Преследваща възвишен идеал.
За слабостите не говоря,
знак „забрана” съм им дала.

автор:ivonesa

След перфектното завършване на работната седмица, решихме с дружката да се насладим на хубавото време.Облечени в подходящите екипи, без излишни фасони просто се отправихме към близкия парк.От обяд до преди час си беше ходене та знае ли се , получих си и захарния памук, пихме кафе със студен чай на пейката в парка. Говорихме си за нещата от живота и решихме, че в най-скоро време почивките и парковете ще бъдат с колелета. Само трябва да си взема такова, което точно сега ми е фикс! Беше един прекрасен съботен ден, който ме зареди положително, разведри ме и ми върна желанието за снимки. Спирам да пиша и направо ще показвам(за по-голям размер на снимките клик върху тях ).

Тук съм с обещания памук, който обичам страшно много! Благодаря приятелко. Цялата лепнех, ама хич не ми дремеше, щото ми беше вкусно

Парковете са красиви, стига някой да се грижи за тях!

Днес бях войнствена, ам то си и личи по заплашителния клон в ръката ми

Като на Луната за шишарки

Малко на магия го хванах това гнездо, защото слънцето направо ме ослепи

Витоша беше много красива

Мда доволна съм и усмихната!