Catch Me If You Dare!

След като ме събудиха в 11:30, 12:30 и 13:30 с въпроса “Какво правиш?” и последвали майни от моя страна, реших, че е време да се излюпя в 13:38. Мъчително и с негодувания, че в Събота ме будят периодично и прекъсват съня ми, се запътих да си спретна бързо 3в1! Поразсъних се на 40% и реших, че ще ходя с моята дружка на пазар. Толкова бях заспала, че денят си мина в забавление, простеене и ядене на пица с пръсти в Халите . На всичкото отгоре печката се повреди, но успях да си купя нова. Кой би издържал на моята глезотия в нас да е баня, камо ли печката и сметките за ток?! Важното е, че пак ми е топличко, посмяхме се с дружката и се проявихме като простакеси. Ама няма лошо де, не може все с претенциите. Даже снимка как похапвам пицата с пръсти имам, но няма да я кача . Поне на кафето бяхме прилични или само мислехме да сме .
Утре ще е още един забавен ден. От сутринта пазар, кафето задължително и после стягане за новата седмица.
Чудно ми беше и как цял ден все не си чувах телефона? Другия пък го зарязах умрял в нас. Уикенда си е за почивка! Доволна съм от днес утре ще видим какви ще ги сътворим

П.С.П Малка корекция, но

Ей това се казва чудесно начало на седмицата. Сутринта бях на изпит кормуване. Взех го! И понеже не мога да си намеря място от кеф го пиша.
Обадих се на дружката, която днес ще почерпя . И на всички останали, които смятам за близки.

На всичкото отгоре на работа ми тръгна с хубава поръчка. Оставам с нагласата, че цялата седмица ще е хубава

И довечера ще има , ааа тайна пък

Докато разчиствах днес и изхвърлях куп хартижки попаднах на нещо, писано на ръка от мен. Сега не ми звучи кой знае колко добре, а и тогава явно съм имала някаква емоция.Дори заглавие и дата няма. Когато се връщам назад мислено с нещо такова се чувствам изумена. Все едно не съм била аз в мислите си .

Иска го и не го иска .
Гледа го и не иска да го вижда.
Чака го и не го чака.
Търси го и не го търси.
Близо е и далече.

Понася го и не го търпеше.
Връща го и го гони.
Нежно му говори и бясно му крещеше.

Луташе се в хиляди въпроси .
Готова ли беше или не беше?
Претегляше с везната,
страхуваше се тя да е жената.

Разгърнала страница на половина,
компромис в нея болеше.
Дали ще я обърне?

Готова беше и не беше.
Искаше го и не го иска.
И пплюсове с минуси редеше,
водена от страх към желание.
Склонна ли беше или не беше?

Питаше се ,
негова или чужда да беше?
Опареното още болеше,
дали лек той беше?

И чувтсва шептяха,
а разум крещеше.
Различна е тя,
друга е вече.
Объркано, плахо
бъдеще свое кроеше.

Притвори очи и тихо изрече:
-Искам и не искам да си моето призвание.
-Позволи ми да бъда твоето съвършено наказание.

Сега си пускам ето тези песнички, които са моето днешно настроение Приятелко, когато няма емоция звучат още по-добре .

(линкчета):
Дует Ритон – Изповед

Емил Димитров -И между две целувки

П.С.П Чудя се още колко ще се променя?