Ако до сега не бях си направила застраховка живот, за да стигам жива на работа, напоследък мисля, че си е време. Изключително много мразя, излизайки сутрин да се сблъсквам с поредните тъпи, просташки и ограничени прояви на нашето мило общество.Определено сме мърльовци, злобни и недодялани същества по отношение на чисто човешките отношения.
Пак заветна спирка, пак съм сънена и се опитвам да се добера до работното си място. Ежедневното ме зове. Идва поредния трамвай и решавам, че успешно ще се кача. Да бе ! Баси , трябва да мога да минавам през камиони, да прелитам над всички бързащи коли и ако шибаната ватман/ка благоволи да изчака (рискуващото живота ми) стигане до вратата, нямаше да съм кисела. Не стига, че трамваите са като консервени кутии, смърдящи и студени, ами и ватманите се взеха на сериозно.Ватманката пусна две гълъбчета и затвори вратите!? Бърза тъпачката, за къде бързаше? За да повиси след 20 метра на следващия светофар.
Да определено ще се застраховам. Че като гледам здравните осигуровки едва ли ще покрият всички прегледи след такива ежедневни препятствия. То сме си за невролог, ако лепнеш и настинка от измръзване (да чакаш следващия транспорт) и в най-лошия случай ако те лепнат за платното …
Толкова ли е трудно човек просто да спазва задълженията си? Да тези, за които му се плаща? Хората сме ужасни.И тези кучешки лайна ми бъркат в здравето сутрин. Целия тротоар омазан буквално. После мръсно ни било.Е, как не ? Мизерията си я правим ние хората, нервите и кофтите дни също си ги причиняваме сами.
Не знам свински ли или какъвто е там грип ли ни гони, но знам, че сме едно заразно общество. Общество в което всеки гледа да прецака другия, дори минавайки покрай него, без основателна причина.
После искаме промени. Искайте си! Като се промени манталитета ни( едва ли) , може и по-добре да стане.Тук и надежда за това няма!
Ще си поцъкам с химикала и ще помисля за нещо приятно, докато си пия кафето, че ми иде да крещя.
Днес беше един студен, но много приятен ден. С моята дружка ходихме по магазините.След обикалянето на центъра, решихме да ходим в “Мall of Sofia” . Не знам дали това е мястото наречено “чудото на бизнеса” или място за шопинг терапия, но за пореден път се убедих, че не ми харесват този тип места.Освен разочарование и нервна криза, не успяваш да си харесаш нищо. Два часа обикаляхме из етажите на този сбирщайн и нищо. Търсехме бельо, но така и не намерихме. В няколкото магазина, на които попаднахме избора беше изненадващо ограничен. За всичко останало, което се опитахме да намерим в магазините усилията ни се увещаха с неуспех . Освен масовите 10 на кръст модела, купища от грозни, но уж модерни парцали и тълпите с неприятни хора, друго много впечатляващо нямаше. На кафетата също не се изкефихме особено. Само Happy, пред, което имаше опашка за маси, друго нищо читаво.
Зачудих се как има хора, които прекарват по цял ден ходейки из мола и как въобще издържат там. Мен ме изнерви, цялата тази блъсканица, шум и липсата на избор.Със сигурност в краен случай бих влезнала пак, за да търся нещо определено .
Хубавото беше, че си оправихме разочарованията на по пица и приятен разговор.Успяхме и да купим основни неща, за които съм изключително доволна 
.
П.С Мда и тук там може да зърнеш по някой хубав и висок мъж из мола, но само за това не бих се подложила на ежедневен шопинг стрес 
Така Преди време реших да драсна и аз поне веднъж на белобрадия старец. Идеята за ето това писмо “Писмо до Дядо Коледа ”
ми хрумна една вечер.
Темата бях я отписала като четена, но от 2 дни коментарите валят. Мислех да направя разбор на отделните изречения пък може и вярно да ме разберат коментиращите. Отказах се! Не смятам да си губя времето в нещо, което е засегнало голяма част от мъжете, които коментират.
Първо писмото е просто писмен вариант на разни мои лични мисли, които са в моята глава и не държа някой си да ги счита за правилни или да е съгласен с тях.
Второ писмото не подлага под съмнение качествата и мъжествеността на коментиращите мъже!
Към никого не съм се обърнала по именно, за да пищите като ущипани госпожици.
Да, имам критерии и изисквания. Мое право е да ги имам, изразявам и търся.
Това, че засегнах тема, която ви човърка в самочувствието( което явно е лабилно, за да се палите толкова), не ми се вижда повод да поставяте моето под съмнение .
За себе си знам, че съм на нивото, което искам . Коментарите от сорта:”…, че ако съм на 18 би ми прилягало такова писмо…”, “…че ми трябвал специалист, щото не съм доволна…” и ред други глупости показват само едно. “Гузен, негонен бяга”, а в случая чак и ме критикувате.
Дали съм доволна, колко съм доволна знам само аз . Посока на претенциите ми и желанията се надявам да спестите да показвате с коментари, в които повечето изглеждате абсолютно лабилни, засегнати( незнайно защо) и опитващи се да блеснете с нещо, което реално не ме интересува.
Също да поясня за неразбралите. Писмото не съм го писала, за да ми хвърчат покани от тук и там или някой си мним да ми оправдавал желанията/очакванията.
П.С. Коментари с линкове на порносайнтове ще бъдат трити. Коментари, които бълват простотии също!