Catch Me If You Dare!

снимка: АЗ

Ето го и него.Стои замислен в 22 часа вечерта и сигурно си задава куп въпроси.
Може би се чуди с какво да нахрани децата си? Надявам се да няма такива, нямам идея мацката от заведението дали яде рози, но ако този тип има деца те едва ли се хранят с чаши и алкохолни изпарения.
Може пък да мисли с какво да изненада жена си, която го чака вкъщи.Като се замисля няма много алтернативи, освен мърляв вид, лош дъх, смърдящи обувки и желание за бой или ебан.
Може пък просто да си размишлява за прекрасния живот, който живее.
Като го погледнеш нищо му няма.Здрав, жизнен и мизерен.Жалка картинка, но все по масова. Дали се дължи на алкохола(който толкова силно мразя) или на факта, че се е родил в кофти държава. Anyway…

Следващия тип с който се сблъсках днес е един тъп комплексар.Фрашкан с пари и мислейки си, че това му дава пълните права над всичко и всеки.Само дето тъпака не позна. Тичайки с парична оферта, очакваше да му кажа, че ще го огрее. Е, след като обясних, че не съм курва, човеко нещо се озлоби.
Тъпако, криза е , светни се, че да имаш мадама не е добра инвестиция. И парите не биха определили положението на краката ми, дори с камион да ги караш.И подяволите Околовръсното не ти е далече!
Това беше най-тъпото предложение да си изпросиш така желания секс, преследван от доста време, което съм чувала! Може би на паричките мястото им е тук:

За третото разочарование, няма да споменавам много. Само се замислих над няколко въпроса:
Мъжете въобще знаят ли какво искат?
Защо винаги си мислят, че жената е тъпа и могат да я мотаят?
Защо не умеят да говорят в прав текст?
И колко по-малко негативни емоции биха носили, ако вместо да спестяват истината, просто я кажат!?!
И въобще кога, къде и кой си струва или струва ли си ?

Понякога се получава, че или си OFF, или си FUCK, а може и FUCK OFF да си …

Айде поздрав…

Мне, няма да пиша някакви романтични разкази.Моята приятелка реши да снима кафето ми, което винаги се сервира с много захар. Може би ми сервират захар с кафе, незнам вече, а и няма значение. Важното е, че обичам кафето, точно такова.Вкусно, ароматно, сладко и направено добре

Ето приятелко твоята снимка, на моето любимо кафе

Как чудесно се успах!

Сладко и нарочно!

До кафето се добрах

в 11 точно.

Пих го дълго, пих го с кеф,

още по пижама.

Дишам крепко и добре.

В офиса ме няма.

Няма ме във автобуса,

няма ме в таксито.

Даже може да закуся.

Кой за мене пита?

Малко съм като насън.

Боса на паркета

гледам – ръси дъжд навън,

чорлави врабчета,

понеделник, трескав ден,

запотен и жалък.

Да, но не и тук при мен.

Чувствам се успяла.

Няма да се извиня!

И не се обаждам.

Само мой си е денят.

Само аз съм важна.

(Мария Донева)

С пожелание за една спокойна седмица и усмихнат Понеделник!

А това си е за лека нощ

Среднощно кафе

Когато всеки твой спомен
ухае на отминало лято.
Когато бягаш от себе си
и от мен.
Когато думите ти
не създават светове
и търсиш някъде
изгубените си стъпки.
Обади ми се.
Дори да е нощ.
Ще ти разкажа
колко светла става луната,
когато сме сгушени
в тъмното.
Ще ти покажа
гирлянди от светлини
по витрините,
край които минаваме.
Ще ти припомня
как сладко и силно ухаят
среднощните глътки кафе.
(От кафето ли
ми стана горещо?)
Влюбени улици
и самотни таксита.
И случайни
усмихнати минувачи.
Помниш ли как
приютихме
в прегръдка нощта?
Не забравяй за лятото.
Обади ми се.
Чакам те.
Самотата ми има
аромат
на среднощно кафе.

П.С. Слагам си я, че ми хареса

Днес бях убийца с главно У или по-точно беше първия ми урок по кормуване.Голямо шоу, направо си беше емоция. Инструктора е страшен просто, с уникално чувство за хумор, търпелив и много приятен човек, направо съм случила.
Като цяло всичко мина без инциденти, тоест не лепнах никой за платното, не ударих колата (или други коли) и шофирането из софийските улици не ми се стори плашещо(може би, защото беше събота). Отнесох само едно бибиткане на някакъв нервен голфаджия, който се изнерви на знака Stop, който спазих . Успяха и да ме засекат.Мда след тунела на Люлин аз си карам спокойно в най-дясна лента и изведнъж един пич с много лъскаво Ауди се появи пред мен за секунди(идвайки от най-лявата лента). Понеже се движех с 40(той беше уникално бърз баси ) само се изцепих: “Този ся какво направи?” Инструктора пък избухна в адския смях.После превиших скоростта, ама тя колата си вървеше и уж всичко спокойно, когато инструктора вика:
“Моля те има радар тук, не искам полицаите да преследват учебната кола!” и се смееше. Е, карах само с 65км/ч.
Не се уплаших от първия ден, бях по притеснена в началото. Доволна съм от себе си , не залепих инструктора на предното стъкло, почти нямах грешки и паркирах на задна! Разбирах се и със скоростния лост, то си е цял “секс” баси. Напред, назад, освободи, после задна шоу -хахахха.
Връчиха ми листовки и правилник и се почва с ученето. Преживях го, въпреки, че в първите 20 минути си мислех, че ми трябвад 10 ръце, очи на тила(докато се светна, че огледалата вършат работа) и три крака!!! Сега разбирам предимството на мъжете, та те си имат 3 крака хЪх .

След емоционалния урок и многото смях в колата, ходих до моята приятелка.
Първо ходихме на малък шопинг. Купих си едни панталонки( много яко стоят) и една блуза. Исках да си купя рокля, но с моя куц късмет тази, която си бях харесала я бяха купили.
И на инат т’ва си взех:
на дупето ми стоят по яко , ама ся не ми се преоблича.

И нали неможе панталон без блуза се обзаведох и с това:

След доволния пазар, ходихме на кафе. В нашето си кафе и си поръчахме по едно късметлийско. То там като в Биг Брадър , все някой те наблюдавал от някъде.
За втори път ми се случва такова нещо! Стоим си и си говорим и изведнъж пристига момче от съседната маса. Извини се, че прекъсва разговора ни и ме попита може ли да се запознаем, защото ме харесал и наблюдавал от известно време, та и да пием по нещо някой път.
За втори път, направо бях шокирана, а и репертоара същия, а мъжете различни. Признавам готино е да те усмихнат така . В тази част на София явно знаят как да си поискат кафе .
После се замислих , колко по-лесно е да ходиш на кафе и да ти се отвори парашута, от колкото да киснеш в чата и да чакаш клЬОмби(@) и виртуални целувки. Усещането е по-готино.Пак идват при теб на привайт, пак те заговарят, но с тази разлика, че знаеш кой всъщност говори с теб .
Замислям се, че и на двамата им запомних имената, като се знам, че не мога да помня имена, чак ми е чудно

След кафето и готиния разговор с моята приятелка пак ходихме до Джони да ядем. Аз пак се лепнах за новото меню и вечерях пилешки дробчета.

Тя си поръча от вчерашните картофки, ядохме и овчарска салата и пържени картофи, и май си бяхме доста гладни.
Заведението днес беше пълно с много млади и забавно. Първо се чудих, защо един от съседната маса е с лачени обувки? После установихме, че мацката до него му е гадже, та пича се издокарал .
Черешката на вечерта беше една жена, която влезе с дозина рози. Мина по масите и се спря до една. След разговор м/у нея и едно от момчетата дали да купи роза на момичето, което беше там, той завърши така:
“-Не, тя рози не яде! “

Много откровен милия, но поне ни разсмя. Е, дано го огрее…

Беше един прекрасен ден! Дъждовен, но изпълнен с много хубави емоции и преживявания, за които не ми стигат думите да описвам.
Айде поздравче за лека и сладка нощ: