Много мразя да ме дразнят!
Дразни ме, че когато го няма шефа всички се правят на идиоти!Дразни ме счетоводителката, на която и смилам всичко, а тя отказва да го сдъвче!Дразни ме заключения с катинар и синджир контейнер за боклук(някой ден ще сляза да го снимам) и боклука около него.Дразни ме патологичното сране на съседа от горните етажи.Дразни ме, когато си мята лайната зад блока увити в брошура на Кауфланд(дриШлЮ).Дразнят ме редките акита, които ежедневно заобикалям, за да стигна до работа!( Не сте ли гледали рекламата на Pedigree? Тя завършва с “кучето ми щастливо и акото му твърдо”…). Дразни ме кифлата, която едва не ме отнесе сутринта, защото забравя, че при спрял трамвай и отворени врати е длъжна да спре.Дразни ме работника, който огради тротоара със сигнална лента и ме принуди да я прескачам с репликата:” Ако обичаш премини на другия тротоар!”Дразни ме дядото, който ме цапна с бастуна по краката в магазина.Дразнят ме смръдливите хора, които пестят вода, за да се изкъпят …(Капка вода е капка живот! Тъпаци…)
Дразни ме , когато сестра ми ми вземе дребните без да ми каже или да остави бележка както обичайно…”Како, взех си още 50ст., оставям ти 5ст.” О_o
Дразни ме, когато ми звънят от скрит номер в 5 сутринта.Дразни ме, когато си мислят, че съм желязната лейди и мога да върша всичко от днес за вчера.Дразни ме, когато ме принуждават да си купувам дъвки, за да ми развалят пари, щото иначе нямат.Дразни ме, когато ми искат рецепта за противозачатъчните( баси опиата е ).Дразни ме бабата, която и днес ме пресрещна, за да ми направи забележка, че ходя с токчета.Дразни ме, когато ми взимат пощата и ми изчезва стъпката пред вратата( а после се появява, не знам какво я правят). Дразнят ме всички абсурди, на които ми омръзна да се усмихвам.
Е, плеснах к’во ме дразни, остана да продължавам да се усмихвам…
Това си е за мен: So what ?
