Catch Me If You Dare!

Мда, това не е сладострастния грях, това е емоцията! Онази същата, която пречи трезво да прецениш, кога какво да кажеш. Онази първична емоция, която те провокира да покажеш най-лошата си страна. Нещото, което измества логичния ти мозък и дава връх на чувствата. Чувства, които могат да те опръскат с кал. Да те накарат да се чувстваш добре за секунди, докато не осъзнаеш, че за секунди действия, може да ти струва дни емоционален ад.
Не съжалявам за действията си спрямо другите в онзи прословут ден. Не ми пука как се е почувствал някой си. Но съжалих, че нараних човека на който държа неописуемо. И то по толкова абсурден начин, че до преди ден не го осъзнавах. Не си го обяснявах и не намирах смисъла.
Всъщност смисъла е в това да мислиш! Трябва да мислиш, не да чувстваш, мамка му.
За щастие съм по-малко емоционална от преди, но това не ми пречи да съм първична. Да реагирам според моментния си мироглед. Отчитам го като грешка, но ще ми е нужно доста време да се науча да си мълча, когато искам да крещя. Ще се наложи да открия баланса между начина да си кажа всичко, което не ми харесва и емоцията кога точно да го кажа.

Оф, мислите ми са хаос и изобщо няма да го разсъждавам. Но днес осъзнах, че от всяка задънена улица може да се излезе. Всяко зло е за добро !

Сега остава да си отхапя от ябълката, защото раздора е приключил, надявам се. И да се настроя за мобилният ми начин на работа – в движение . Дни за оффлайн

Tags: прошка