Catch Me If You Dare!

Като всяка сутрин си излизам за работа и се запътвам към трамвайната спирка.Всичко си беше перфектно докато не се опитах да се кача на трамвая. Пак беше онзи гаден ватман, който сигурно за четвърти път ми затваря вратата, когато почти съм се качила.Явно ми беше рано да ходя на работа.;) Естествено за пореден път отнесе „благословията ми” . Незнам какъв му е проблема на този, но определено не радва … Има ли значение? Всъщност не, важното беше, че се добрах до тротоара и спирката без да ме лепнат като ваденка за платното.
Втори дубъл, идва следващия трамвай, качвам си се аз и отново започвам да си мрънкам на ум. Така и не свикнах с ужасната миризма в тези превозни средства. Ароматерапията в СПА центровете направо бледнее.
Мисля си също, че лустрото за обувки в чантата е излишно. Просто сменяш чантата и готово. Черна чанта и бели обувки е идеалната комбинация, докато слезнеш обувките ти ще са черни.Ще има някоя друга синка от токчетата на едра лелка, която на осмото настъпване ти казва:
-Извинявайте, не Ви видях…
Хъх, не вижда, но се чувства удобно върху кракът ми…
Стигнах до заветната спирка и слезнах по възможно най-бързия начин.Вървейки по тротоара се опитвах да не стъпя на мините от кучешки акита, които бяха прясно заложени. Малко преди офиса видях, че си имаме и пешеходна на Солунска и Самуил. Явно някой тази година е предвидил учениците в близост, но не е предвидил нервните шофьори.Малко са тези, които спират на пешеходна, но ако някой все пак спре зад него настава истинска „синфония” от клаксони и ругатни.
Часовника си тиктака, денят си тече, време е някой да поработват.

Tags: мрънкам си...