Днес съм се замислила над приливите и отливите на живота. Всичко е падения и възходи, но защо ли няма някакво спокойно равновесие?!
Мдам, на всичкото отгоре съм и грипава, което ама никак не ми харесва.Освен този дискомфорт ме тормозят и промените. Промени, които настъпват плавно, но с пълна сила. Промени в лично, професионално и емоционално отношение.
Обичам да казвам, че всяка промяна е ново начало, но днес ми е криво от това. Някак всичките тези начални позиции ме объркват, стресират и притесняват. Усложняват ми вече позиционната настройка и радара ми бие тревога в секунда.
Мразя да се чувствам безсилна и поставена на нов път, който тепърва ще вървя.Обичам пъзелите (това съм го казвала мисля), но не обичам да търся парченцата дълго. И в цялата тази объркана картинка ми липсват точните парчета.А и самата картина не виждам ясно.
Да не кажа, че днес съм на дъното на Ада, ад наречен Живот.
Изживян ден в сълзи, кихания, хрема, смях, въпроси, неспокойствия и ред подобни…
И както казват около мен- “Не е лесно да си жив!” . Абе всъщност е много лесно. Просто Времето тече, Земята се върти, Светът е малък, а Улиците все едни и същи, но житейските все задръстени!
Тук ще си позволя да цитирам моята приятелка (вярвам няма да има нищо против), която преди ден сподели тази си мисъл:
“Мамка му! Много научих от живота, предполагам още ще уча, но Той защо нищо не научи от мен?!?!”
Е, да де , а аз пък колко още имам да научавам, чак не ми се мисли. Но искрено ми се иска да не е по толкова сложен и хаотичен начин. Изморително е!
И тази нужда да не си сам. Сам с тези убийствени емоции е потресаваща. Как днес веднъж не звънна телефона, за да ме успокои някой (опс с едно изключение)? Ама всички останали ме затрупваха с проблеми и завършваха с ” Ами аз само да ти споделя…”
Ами лошо няма, но не мога да ви мисля, не и днес, не и сега, не и когато не мога да измисля собственото си АЗ.
Без правила, без ясни стратегии, без планове, без посоки- ей така се живее. Чудно защо го мисля?
Пък и докато се рових из нет пространството, за да забравя попаднах на този пост Life manual (автора дано ме извини). Та той напълно отговаря на въпроса ми за деня / а може би дните/ ” Защо ли няма къде да видя подреден целия хаос?”
Не понасям да не виждам как, къде, защо и какво трябва да се случи или да направя…
И…( дългооо кихане) все пак мамка му, защо ли Живота не се поучи да не ми спретва такива тъпи номера!
Все едно и това ще мине, дано след време с усмивка да се сещам за суполиво/сълзливата си “драма”!
Tags: живот
May 25th, 2010 at 8:29 pm
Мммм нали това е мънкащата ти категория?
~
~
Каква е “модерно” да бъде днес жената в Живота?! Агресивна, самостоятелна, независима, можеща да се справи с всяко препятствие!Не вярвам да искаш всичко да е моногамно, чак ще се задушиш.Вярно е, че когато негативните емоции са повече си задаваш въпроса : ”- На моята улица няма ли да изгрее слънце?”
В живота има приливи и отливи, има прекрасни мигове, които ни правят щастливи и усмихнати, но и изживявания, които са тежки и непоносими, те ни разстройват и нарушават сънят ни.Мда точно тогава търсим остров, където да се спасим.Онзи точният от който имаме нужда.
Имам добър приятел който може да те изслуша ако ти е необходимо, ще го направи.Хи-хи но дали ще иска да ти дава съвет, не знам
И за последно малко за прочит:
Курт Тепервайн пише така :‘’Обичам аналогията, че емоциите ни са променливи като времето – понякога мрачни, друг път ясни, веднъж необуздани и силни, друг път спокойни и тихи.Да контролираме чувствата си е също толкова ненужно и безмислено начинание, както опитът да контролираме времето!Освен това Животът би бил скучен, ако винаги грее слънце и температурата е 21 градуса.
Ако съумеем да ценим красотата на дъжда, вятъра и снега, както и на слънцето ние ще сме свободни да се наслаждаваме на Живота в цялата му пълнота.’’
пс:Ако го научим, ще вземе Той най-накрая да се учи от нас!