Catch Me If You Dare!

Най-после се добрах до лаптопа с желание да разцъкам малко повече из местата където надничам. Толкова да не ми се гледа компютър, че чак не е за вярване. Като към това добавим купищата работа и нарастващите отговорности не усещам времето изобщо как изтича.
Дори не ми се мрънка, определено умората си казва думата, но все пак важни са ми крайните резултати. Няма да мисля за есента, но сигурно тогава съвсем ще ме погълнат всички други неща, стоящи по важност пред мен.
Искам да става време за отпуски, искам море, малко планина, релакс, разходки и безгрижие. Искам да не мисля за нищо и да не правя нищо. Мдам и докато си искам, ще си похапвам сладоледа в леглото и ще се чудя със какви глупости да ви занимавам. Глупости, защото интересните неща не са за тук, а и се случват толкова бързо и ежедневно, че случките са безбройни и разпилени. Скучните пък не виждам смисъл да ги драскам.
А, точно в момента обмислям да си пусна музика в слушалките, защото звучи поредния турски сериал. Мда, баба ми е на гости, всичко е перфектно, но неизменни гости с нея са Халим, Айше и прочие. Поне ми готви разни вкусотии, което си е супер, предвид, че аз изобщо не бих си сготвила за мен. Откакто пък имам колега съвсем не бих. Типично по мъжки се обядва задължително, та и аз барабар Петко с мъжете “задължително” похапвам повече. Ако не друго то ефекта е 2 кила плюс, пауър и кантара на 55.
Уф, топло ми е и не мога да го съчинявам, нещо писането не ми се получава. За т’ва стига толкова , време е за фреш диня и музика!

Tags: няма време