Catch Me If You Dare!

От вчера съм в някакъв филм на ужасите направо . Нашите пристигнаха към обяд, къде пристигнаха и те не знаеха. От работа ме пуснаха да ги намеря и прибера. След два часа телефонни разговори и обяснения къде точно се намират ги прибрах. Почудих се къде са тръгнали с кола като не знаят пътя!?
Аз им обяснявам как да стигнат от точка А до точка Б, а те обикалят Народното събрание. Много се смях.
Както и да е намерих ги, изместих майка ми на задната седалка върху купчината с кашони, които прилежно беше довлякла и опътвайки шофьора ги “закарах” до нас. В нас сега е ад и се чудя къде ще ги събирам всички тия уж неща от първа необходимост.
От 15 часа бях с тях, егати лудницата.То са въпроси хиляда, впечатления, които ме хвърляха в размисъл и много забавен пазар в голям маркет.
После даже им сготвих, имах ли избор? Предвид, че не харесвам как мама готви, а и като си представих, че ще шета в моята кухня хич не се замислих.
Към 22 и нещо вече бях готова с готвенето. Направих им картофена салата, шопска салата, пържолки и пилешка супа (йех, много съм готвила даже).Към 24 часа решиха да си ходят в хотела, оставиха колата пред нас за по сигурно, не че някой ще се засили точно нея да пипа, но…
Искаха да пътуват с автобус О_o. Как да ги кача, то щеше да е обяснения и чудо.Спогледахме се със сестра ми и им угодихме. Качихме ги в автобуса, бяха много смешни.
Тази сутрин в 8:30 пристигат. Сестра ми злоратстваше нещо, че ще ги бави само до обяд, аз да му мисля. Пак ще се готви, а и си представям цял ден мами в нас, как ще вътвори нов ред и ще оправям седмици след това.
Хубавото е, че ще ремонтират по нещо и се разбрахме да почна шофьорските курсове. Довечера ще ходя до школата да видя какво се иска от мен. Подаръка на нашите ще е един Ситроен, който вече кръстих Сисо.И пак ще се готви, този път пилешка кавърма. Рецептите тия дни…
Отивам да поработвам, успешен и усмихнат ден на всички

Приятелко , мрънкам си

Tags: мама