Catch Me If You Dare!

Ако до сега не бях си направила застраховка живот, за да стигам жива на работа, напоследък мисля, че си е време. Изключително много мразя, излизайки сутрин да се сблъсквам с поредните тъпи, просташки и ограничени прояви на нашето мило общество.Определено сме мърльовци, злобни и недодялани същества по отношение на чисто човешките отношения.
Пак заветна спирка, пак съм сънена и се опитвам да се добера до работното си място. Ежедневното ме зове. Идва поредния трамвай и решавам, че успешно ще се кача. Да бе ! Баси , трябва да мога да минавам през камиони, да прелитам над всички бързащи коли и ако шибаната ватман/ка благоволи да изчака (рискуващото живота ми) стигане до вратата, нямаше да съм кисела. Не стига, че трамваите са като консервени кутии, смърдящи и студени, ами и ватманите се взеха на сериозно.Ватманката пусна две гълъбчета и затвори вратите!? Бърза тъпачката, за къде бързаше? За да повиси след 20 метра на следващия светофар.
Да определено ще се застраховам. Че като гледам здравните осигуровки едва ли ще покрият всички прегледи след такива ежедневни препятствия. То сме си за невролог, ако лепнеш и настинка от измръзване (да чакаш следващия транспорт) и в най-лошия случай ако те лепнат за платното …
Толкова ли е трудно човек просто да спазва задълженията си? Да тези, за които му се плаща? Хората сме ужасни.И тези кучешки лайна ми бъркат в здравето сутрин. Целия тротоар омазан буквално. После мръсно ни било.Е, как не ? Мизерията си я правим ние хората, нервите и кофтите дни също си ги причиняваме сами.
Не знам свински ли или какъвто е там грип ли ни гони, но знам, че сме едно заразно общество. Общество в което всеки гледа да прецака другия, дори минавайки покрай него, без основателна причина.
После искаме промени. Искайте си! Като се промени манталитета ни( едва ли) , може и по-добре да стане.Тук и надежда за това няма!
Ще си поцъкам с химикала и ще помисля за нещо приятно, докато си пия кафето, че ми иде да крещя.