Catch Me If You Dare!

Т’ва да ви дойде жена в автосервиза си е направо бедствие. Особено ако съм аз. От сутринта тормозех отговорника там, чийто телефон ми бяха предоставили и си взех час за “един прост реглаж” . Всички казваха, че е супер бързичко, някакви си 20 минути. Е, искам не искам ходих. Освен, че съм си отворила цял тефтер, за да си записвам какво се случва с моя Хю (подробно при това, че някои части имат кофти имена), се озовах и в най-мъжката среда, която можех да си представя днес.
Та, отивам си за реглаж в уречения час /излезнала от работа/, обяснявам на човека с който говорих по-рано, какво е правено(по-скоро цитирах записки) и той логично ми иска ключовете за колата.( това е страшен момент, щото много, много не обичам да я давам….) После господина ме изпрати да пия кафе с идеята, че ще ми отнеме само час време. И така с дружката ходихме на кафе и докато сладко си дърдорихме и обсъждахме всичките вселенски проблеми, започвам да се изнервям. Близо 2 часа не ми се обаждат да си взема Хю. Станахме и когато влезнах видях, че колата си е там, където казаха да я оставя и то непокътната. Времето ме притискаше, щото и все пак трябваше да работя за деня, та нервно влезнах в действие.
И докато ми се извиняваха и обясняваха, че нещо се забавили, аз повиках малко, а те най-после качиха Хю за реглаж. Не знам , защо ме гледаха толкова странно, пък и ми беше все тази. Ама признавам, че една жена не мернах .
Освен, че ми се изчака , чакалото и изпуших (не само цигарите си), денят мина в занимавка с мъжки работи.
Успях и времето да разваля с мрънкане, ама аз обичам дъжда
Важното е, че всичко завърши с усмивка

Tags: Хю