Catch Me If You Dare!

Първо Честита Баба Марта !
Дойде най-проклетия и женски месец в годината. Посрещнах го с усмивка, целувка и мартеничка вързана ми с любов .
Пожелавам да сме по-усмихнати, по-спокойни и по-здрави ! Намислих си ден, дано е слънчев, че миналата година валя и аз си поплаках доста.
От днес натам, се настройвам празнично. Започва очакването на Имен ден, Велик ден и Рожден ден
Признавам, че пролетта е моят сезон и всеки пролетен слънчев лъч ме кара да се усмихвам и да се събуждам И все пак съм едно малко синьо цвете, което е време да разцъфне

Това е миналогодишната ми първа мартеница, която получих от скъп човек с много любов. Остана последна на ръката ми и желанията се сбъднаха.

А, вие пожелахте ли си? Аз си пожелах!

Опитах да пиша на няколко пъти в блога, но не мога. Емоции хиляди, случки, мисли и тъкмо сметна, че трябва да ги излея тук и край. Стигам до четвъртото изречение и поредната запетая, после всичко изчезва от главата ми . В такъв момент винаги следва мълчаливото натискане на DELETE и затваряне на страницата.
Толкова да съм объркана и мислите, и емоциите ми да са толкова разпилени скоро не е било. Не ми харесва!Сякаш някой е бръкнал с върха на пръста си и е размътил спокойните ми води.
Чувствам се гадно! Гадно, защото бях човек, гадно защото осъзнаваш грешката едва, когато я направиш.А, я правиш, защото чувстваш, когато най-много трябва да мислиш!
Ето, пак спрях и не знам дали ми се пише. Не, не ми се пише. Не говоря и не ми се говори! Но ми се крещи, изкам да изкрещя всичко, което премълчавам толкова време. Всичко, което ми тежи .
Всяка дадена усмивка ми тежи, всяка нежна дума, всяка мисъл далечна, всяка емоция. Не ги искам, не и по такъв начин, не и с цената на живота, който трябва да кипи във вените ми, а го няма.
Пренареждах мебелите до сега с идеята да подредя себе си. Търках безумно с гъбата, опитвайки се да изтъркам това, което ме смущава.Слушам ужасно силно твърда музика с идеята да не чувам отекващите думи в съзнанието ми.
Искам да си върна спокойствието, което си бях създала с много усилия. Онези усилия, които аз положих и единсвената приятелка до мен полагаше, за да го имам цяла една година. Искам да пратя подяволите всички отново, както го направих преди време. Искам да бъда онази гадна кучка, на която не и пука, че някой плаче за нея. Искам да изтрия всичките си добри следи от човешкото в мен. Искам да не мога да изпитвам състрадание. Искам да не ме боли, защото съм подала ръка, а собствената ми кръв ме предава. Искам да цари онзи мрънкащ хаос в ежедневието ми, но с подредена душевност.
Темите, които не написах за толкова време още са в главата ми, но са пръснати. Дори с пъзел бих се справила по-добре точно сега, но някой ден ще ги напиша.Ще напиша, за това как въпросите нямат отговор, докато не започнат да болят.Защо хората не си струват, особено тези с пари. Защо винаги искам невъзможното.Защо винаги избирам, това, което е по-силно от мен, вместо да подчинявам и прочие…
И разбрах , че има два типа жени: карачки и тъпачки. Явно съм тъпачка, защото ми е трудно да се превърна в използвачка, която си гледа интереса. Не, вместо това се раздавам, за да се чувствам гадно, осъзнавайки, че това е поредната грешка. Ще ми трябва още време, а до тогава ще съм както някой казват “ спокойна, усмихната и положителна“.

П.С.П Мисля, че ще се справя за пореден и надявам се последен път. Започвам от утре! Ден за новости, пазар и кино

Като изолирам всички онези твърдения, че празника на влюбените или по-точно Свети Валентин не се харесва поради куп убеждения(които мисля да спестя), в съзнанието ми остава само еуфорията за този ден.
Любов е проста дума, съдържаща всички онези сложни емоции, които бушуват, когато имаш някакви тръпки и копнежи към даден човек. Йех, колко научно прозвуча. Не разбирам само, защо е тази преекспонация и фалш в един ден от годината, натресен, за да се отключи фантазията на „влюбените“ (колко са влюбени е друг въпрос)?
Освен масовата спекулация с различни плюшки и декоративни глупости и някак изтърканите жестове, които повечето проявяват, защото в календара така пише, друго не виждам в този така „интересен“ ден.
Не смятам, че ми трябва ден на влюбените, отбелязан с червено, за да си купя нещо секси и да изненадам някой.
Не ми трябва и ден от годината, за да си помисля, че мога да те вдигна тревожно от работа и пристигайки да разбереш, че просто искам шоколадов секс точно в този момент.
Не мисля, че ти трябва повод, за да ми подариш огромен червен букет, който небрежно да „забравя“ в багажника ти.
Не мисля, че ти трябва ден от годината, в който да ми подаряваш плюшено мече, защото радио рекламата му те подсеща, че ме има.
Не ти трябва повод, за да ме събудиш с шоколадови бонбони и горещо кафе, целувайки ме.
Не ти трябва повод, за да прекараш един незабравим уикенд някъде.
Не ми трябва дата, която да определя днес дали ще съм влюбена или не.
На хората не им трябва дата, която да напомня, че днес те са сами, защото нямат половинка. Не, те не са сами реално. Те просто не са влюбени. So what?
Чудно защо само в определен ден, период или дори сезон трябва да се изразяват емоции?
Не мисля, че ми е нужно лятото, за да облека онази оскъдна сатенена нощница.
Не ти трябва зимата, за да ми покажеш, че умееш да гушкаш като огромен плюшен мечок.
Не ти трябва органайзер или календар, за да ми изпратиш поздравителен смс, в който рисуваш нещо мръсно и красиво.
Не ти трябва будилник, за да се събуждаш доволен до мен.
Достатъчно е да имаш желание. Желание да ме накараш до теб да се чувствам жива. Стигат даже поглед, който провокира. Устни, които носят тръпки. Есенно листо, което гали. Ръце, които палят.
Няма да празнувам, защото не искам нищо фалшиво. Искам да ме съживиш. Искам малък шоколадов бонбон, който да ми подадеш многозначително. Искам погледите ти, които ми говорят, когато има много хора. Искам шептенето в ухото ми, което провокира.
Това трябва да е ежедневието на влюбените, не денят от месеца в календара.

А тази песен е специален поздрав за всички, които не са влюбени. Повод за празник винаги!

Интересно колко съм спокойна само? А може би шокирана?
Изморителен ден с много работа и напрежение и на всичкото отгоре си тръгнах по-късно. Прибирах се с идеята, че ще си стигна и ще се отдам на почивка и няма да мисля за нищо. Да ама не!Отключвам си входната врата, отварям пощенската кутия и хоп писамце от ЧЕЗ“Електро България“Ад.Викам си тези са се объркали, предвид, че фактури не съм получавала от месеци.
Пътувайки в ансансьора реших да го отворя. Погледнах и свих фактурата. Отключих си и пуснах чантата на леглото, след което пак отворих фактурата. Мислех, че от возенето, нещо не виждам както трябва. Просто не исках да повярвам, че това е „изравнителната “ ми сметка за ток! Интересен беше и периода за който е прословутата сума от 300.00 лева.
Електрическа енергия от 24.10.2009 до 25.01.2010 ? До колкото имам възможност да помня съм 100% сигурна, че през периода съм си плащала задълженията и ми е странно как два пъти се изравнява 10 и 11 месец?
Веднъж имам 180 лева изразходван реално ток. И после имам следните услуги, в които се зачетох (нямам този навик ): Достъп до разпределителната мрежа -12 кинта; Пренос през разпределителната мрежа НН 89 кинта и общо 100 кинта плюс за какво?
Интересно сумарно трябва да платя снабдяване с електрическа енергия и разпределение на тази същата енергия, която е почти толкова, колкото изхабяването и ?
Дори не успявам да се ядосам, толкова се вцепених, когато видях сумата. Предвид, че в нас ме няма по цял ден, и „изразходвам и разпределям“ ток 3/4 часа докато съм будна на ден( няма да смятам дните в коите въобще не се прибирам)?! И ако един лаптоп, телевизор и няколко крушки с една печка, която работи макс 2 часа горят толкова, в този момент се радвам, че не готвя и не сърфирам с прахосмукачката всеки ден !
Единсвената ми мисъл е да подам жалба , но това все още ми звучи като да се оплачеш на Папата, плюс губене на време и разправии с кисели лелки.Е, да са ни честити наближаващите празници…

Такова нещо не ми се беше случвало. Тази вечер след дежурното кафе си хванах автобуса. Беше почти празен, а от спирката се качихме аз и още едно момиче. Седнахме заедно и след три спирки се качиха над 25 циганина!? Диви, викащи, пубери, които напълниха автобуса за секунди.
С мацката само се спогледахме и се попитахме коя за къде е. Интересното беше, че и тя, и аз имахме спрейчета и ги стискахме, нямам идея дали биха помогнали. На първата възможна спирка слязохме и хванахме такси.
Не съм расистка, но за втори път изпитвам ужас от вида им.Усещам, че се превръщаме в малцинство, което не ми харесва!
България това ли си ти?

Не!Ето това си!

Не сме на планина, но за сметка на това снежните софийски улици си заслужаваха вниманието. Кафето винаги си е заслужавало. Обичам да захвърлям ежедневието и просто да съм себе си с хора, които ме разбират. Вечерта мина, изключително разтоварващо и усмихнато (Приятелко теб ще те фейсбуукна )

Ей на това му се вика самоснимачка ахахаххах .Напомня ми на кривите огледала

Кое е петното на белия фон? Веднага отговарям- моя милост подскачайки

Последните две снимки ме карат да се смея с глас!

„Това, което сме не способни да променим, сме длъжни поне да опишем.“ – тази мисъл ми пасва идеално

Въпреки, че нямах муза за снимки си запазих 3 кадъра снежна приказка . Всички други красоти видени от ледената улица до върха на дърветата си остават в моята глава Егоистично, но факт!

Да не пропусна и прИмоцията…

1,50лв. НЕ РАБОТИ! ПРИМОЦИЯ

-клик за по-голям размер

Ако се чудите, коя е най-хубавата и подходяща кола, то вижте перфектното описание, което мен лично много ме кефи. За съжаление не мога да я карам дори с книжка

Най-хубавата кола е жената:

1.Тя самата притежава гориво.
2.При нормално каране гори 10%.
3.Добре разработена прави 60 оборота в минута.
4.С голяма скорост прави осморки без да се обръща.
5.Приспособява се към всички видове бутала.
6.През време на работа ползва само една свещ.
7.Кара се без документ за правоуправление.
8.Използва се и без тапицерия.
9.Гресира се автоматично по време на работа.
10.Маслото се сменя всеки месец.
11.Добре напомпена кара 9 месеца.
12.Кара се в пияно състояние без санкции от кат.
13.Гумите не се износват до педесет години, сменят се само водачите.
14.При добро стопанисване кара се и по дълго време.
15.Износи ли се ремонт не се прави, но все пак може да се кара.

Молитва на жената

Прати ми, Господи, съпруг
мил, умен като никой друг,
и да е силен и красив,
да знае да е мълчалив,
и да обича да ме слуша,
и да не пие, да не пуши,
парички много да изкарва,
да ме обича, да ми вярва,
да не скитори все навънка
и като харча, да не мрънка;
гърба ми вечер да разтрива,
с одеялото да ме завива;
и моля се да ме разбира
и отговора да намира,
когато питам някой път
не ми ли е голям гъзът.
И щом му стана аз съпруга,
да не поглежда вече друга.

Молитва на мъжът
Моля те Боже, изпрати ми глухоняма нимфоманка с щръкнали цици и
с разрешително за домашно варене на спиртни напитки.

Гледаш го отпред, лижеш го отзад -що е то?

И така Аз се забвлявам и определено се надявам утре да е един хубав ден, нищо, че предчувствам друго

След като ме събудиха в 11:30, 12:30 и 13:30 с въпроса „Какво правиш?“ и последвали майни от моя страна, реших, че е време да се излюпя в 13:38. Мъчително и с негодувания, че в Събота ме будят периодично и прекъсват съня ми, се запътих да си спретна бързо 3в1! Поразсъних се на 40% и реших, че ще ходя с моята дружка на пазар. Толкова бях заспала, че денят си мина в забавление, простеене и ядене на пица с пръсти в Халите . На всичкото отгоре печката се повреди, но успях да си купя нова. Кой би издържал на моята глезотия в нас да е баня, камо ли печката и сметките за ток?! Важното е, че пак ми е топличко, посмяхме се с дружката и се проявихме като простакеси. Ама няма лошо де, не може все с претенциите. Даже снимка как похапвам пицата с пръсти имам, но няма да я кача . Поне на кафето бяхме прилични или само мислехме да сме .
Утре ще е още един забавен ден. От сутринта пазар, кафето задължително и после стягане за новата седмица.
Чудно ми беше и как цял ден все не си чувах телефона? Другия пък го зарязах умрял в нас. Уикенда си е за почивка! Доволна съм от днес утре ще видим какви ще ги сътворим

П.С.П Малка корекция, но

Ей това се казва чудесно начало на седмицата. Сутринта бях на изпит кормуване. Взех го! И понеже не мога да си намеря място от кеф го пиша.
Обадих се на дружката, която днес ще почерпя . И на всички останали, които смятам за близки.

На всичкото отгоре на работа ми тръгна с хубава поръчка. Оставам с нагласата, че цялата седмица ще е хубава

И довечера ще има , ааа тайна пък