Така, болна съм, изморена и много, много кисела! Няма да пиша в блога докато не се подреди както трябва. Всички, които бяха в блогрола ми, са си още там, но за сега не се виждат…
Т’ва е ! И понеже всичко около мен в тези секунди е абсолютна шитня се надявам скоро да драсна нещо положително.
Anyway! Happy weekend !
Седмицата започна много добре. Днес беше определен деня за получаване на набелязаните и вече купени неща.
След като се изприщих от чакане, търпението или по-скоро нетърпението ми бяха увещани с успех. Първо изчаках да ми докарат новата придобивка, която си взех и за която твърдя, че е най-хубавото нещо, което съм си купила за вкъщи. 
След това се отправих към моята приятелка, за да ходим за прословутата рокля, в която ми останаха очите още в събота. Беше ми запазена, дори не я бях мерила. Просто се влюбих в нея, а това може да ми се случи рядко, при все , че имам само една рокля в гардероба си. Също така рядко ми се казва, че е ушита за мен, а и възклицанието на продавачката, че съм първата, на която не и е дълга, съвсем затвърди целта. Но щом моята приятелка каза, че е хубава, а и аз самата се харесвам в нея ми е достатъчно, просто да я купя.
И ето проба, преди категорично да си грабна пликчето 
Разбира се , че няма да съм по чорапки докато я нося, но това е подробност След покупката, която ме накара да изпитам удоволствие, последва още по-приятното кафе със сок Cappy ягода! Много усмивки, разговори и приятна емоция.
След кафето, трябваше да се понапазарува за хм, късна вечеря и докато вървяхме към моята спирка, даже хапнахме. Картофени кюфтенца с пръсти , ама хич не ни пукаше, а и бяха вкусни .
А преди малко успях да разопаковам новата придобивка, която направо ми гали щастието ))
Утре ще ми я свържат и ще я тествам .
Чувствам се щастлива, всичко се подрежда и то тепърва или както пише в късметчето ми от кафето:
„Когато човек се радва, си удължава живота! “
Нямам идея с колко удължих моя, но усмивката ми е достатъчна. Благодаря приятелко, че беше с мен в тези избори и настроения/ и главоблъсканици де/ 
Така на този пост ще отделя доста време.Първо за писане и не на последно и най-важно място снимки .
Денят е 30.06.2010 / сряда/ в края на работния ден се ходи за билети до гарата. Мястото е известно само на две умни главици . От стигането на гарата се започват големите емоции. Първо култовите билети, които претърпяха редица корекции и няколко капки кафе. Картинката е следната. Бързам, връщам билетите три пъти за корекция, хващам луд таксиджия, прибирам се и се оправям за 15 минути. Времето включва къпане, гладене и събиране на няколко парцала. После със същия този таксиджия отпрашвам в дъжда, за да взема дружката и да се изтрелляме на автогарата възможно най-бързо. Естествено, защото моя милост прецени, че точно по-малко от час е достатъчен. Шофьора поне ме разбра и изнамери някакъв кратък маршрут, та успяхме. Най-хубавото беше дъгата, която хванахме на път за автогарата. Заснехме я / нищо, че време нямаше, защото оставаха 10 минути до тръгване/. За това време успях да се кача до втория етаж на гарата и да поръчам две спешни кафета .
И преди потеглянето, естествено абсолютно непринудено се изтърсвам пред шофьорите на автобуса с тотално неприличен билет, леко позалят с кафе в търсене на дружката, която най-спокойно снима дъгата . Освен това шофьорите се оказаха абсолютни , просто бяха супер забавни и най-важното ни признаха за луди!
Ето я дъгата:
А това са билетите, които нямам идея как оцеляха 
И така тръгнахме към заветната цел- July Morning През целия път до там не спирахме да си говорим, на всичкото отгоре станахме любимки на шофьорите и беше доста забавно. Като изключим факта, че край един Мотел на една от почивките станахме мезе на комарите / и те на нас де/, пътуването си беше супер !
След 6 часа , пристигнахме в Бургас, което по нашите часовници беше в 2:38 сутринта . От тук започва купона, на две откачени женки, тип „изпаднал германец“ . Та следва по-малко да обяснявам и повече снимки .То и няма много за обяснение, до стигането на плажа, защото улиците бяха празни, дори банкоматите отказваха пари, а за живот се мяркаха само няколко минувачи /луди като нас/ и таксиджий.
Из тъмните улици.
като изпаднал германец
След малка разходка, кафе и преобличане, стигнахме до плажа, където се вихреше невероятен купон.
А този басист направо ми пощури главата
Прекарахме в музика и много положително настроение с тази група около 2 часа .
След , това издебнах китариста, който по-горе бях изпила с очи и се снимах с него, малко бях неглиже и боса, но толкова не ми пукаше, че ето:
После гледахме едно момиче как върти огън и се смеехме на интересните наобикалящи ни хора.
Започна да се става по-светло и успяхме да направим доста хубави снимки:
голямото обличане на бански
След като си затръгвахме от плажа, определено бяхме неглижарки
Последните 6 часа от пътуването прекарахме в сън, с изключение на почивките, но и тогава като, че ли спяхме
Беше невероятно, малко трудно е да се опише, а и съм доста изморена . Не съжалявам за емоцията и хубавите моменти. И да бих повторила
П.С. Ако някои снимки ви се сторят в неподходящ ред, сорри , но се бъгнах да ги гледам и се радвам, че спестих останалите 100 и пропуснах
Събуждам се в 9:32?! Искам да си отспя, но не мога, чувствам се абсолютно наспана. Днес тялото изобщо не ме слуша. Още цъкам по пижама, рошава и за момента не смятам да сменям дрескота. Очертава се абсолютно лежерен, скучен и бездеен ден.
Не ми се мисли, в нета нищо интересно, ТВ-то мълчи, некви „тревопасни“ сетове звучат от радиото и на всичкото отгоре кафето ми е доста студено вече.
Някаква параненормална тишина се носи в нас, а на вън е абсолютно сиво и тези 16 градуса ме карат да настръхвам.
Хъх, поне на крачетата ми е топло, не съм си загубила чорапките за сън из под чаршафите. Разхвърляно е, но не ми пука. Трябва да направя нещо или по-скоро да измисля нещо интересно за вършене, но не ми се занимава.
Изядох половин кутия сладолед и вече не ми се яде, телефоните възпитано мълчат, естествено защото не искам да спя и Мърфи не иска да се заяжда с мен.
Искам нещо да се случи, ей така, дори да падне някой на терасата, просто за разнообразие. Не е възможно да е толкова спокоен целия хаос, а аз да съм толкова безразлична.
От толкова емоции, някак и блока да падне окото ми едва ли ще трепне. Не се вълнувам за нищо, което е странно .Нали уж съм емоционална или не съм? Знам ли, а и няма значение.
Със сигурност няма да готвя! Пазар ? Едва ли …Може би ще бутна нещо из нас, но и това не е сигурно.
Пф, очарована съм от безразличието си !
Мислено съм някъде, където има пясък, слънце, вода, облаци и спокойствие. Наближава 1-ви юли, позамислям се за посрещането му, като че ли съм го измислила, но не знам в отговор дали ще получа „НЕ“… Може да попитам пък ще видим. Мдам днес съм така :
Не е около парите, сексът и дори жените. Светът се върти около МЪЖЕТЕ. Понякога неистово ги мразя! И в този момент очаквам всички шувинистични и комплексирани прасета да оплюят женския пол, но т’ва е друг въпрос. Та сигурно не е ясен гневът ми към тези създания, но ще си го излея.Този път даже не е заради някоя лична драма. Дразня се, че заради мъж, нямаш време за приятни емоции, заради един мъж нямаш време да помислиш за себе си / изключвам момента, когато мислиш за себе си в негова полза/. Заради един никой и никакъв мъж си склонен да си направиш ежедневието АД?! Заради тази същата особа губиш хора, на които държиш. Мамка му, когато човек се погледне в шибаното огледало вижда хилядите струпали се проблеми и там най-големия, от който се очаква да е „решението“ ти съсипва и най-малката надежда.
И защо? Защото е в разрез с измислените му принципи, тъпите моменти/които чакаш, а пък дали ще се случат е друг върпос/ и желанията.
Гадно е, много е гадно да носиш в себе си онази горчилка и да чакаш аджЕба, някой си кретен най-после да се сети, че представлението е за него. И всъщност е много просто, подяволите. Или смъкваш ципа и си взимаш момента или бегай да ревеш в някоя дупка. Защото колкото и примитивно, елементарно и просто изглежда нещо, то от нещо такова би се получил невероятния момент. Ама не , чакай си тъпото време, на измисления и безсмислен момент и губи!
Аз ли?Аз съм си супер, просто ще се заредя с цялото търпение на света да си върна нещо много ценно за мен и се надявам скоро пак да видя онази усмивка в очите.
А, ти мними нещастнико /знам, че така не се говори/пише/ си чакай, но както обичам да казвам:
Everything is at times, but time doesn’t return !!!
Най-после се добрах до лаптопа с желание да разцъкам малко повече из местата където надничам. Толкова да не ми се гледа компютър, че чак не е за вярване. Като към това добавим купищата работа и нарастващите отговорности не усещам времето изобщо как изтича.
Дори не ми се мрънка, определено умората си казва думата, но все пак важни са ми крайните резултати. Няма да мисля за есента, но сигурно тогава съвсем ще ме погълнат всички други неща, стоящи по важност пред мен.
Искам да става време за отпуски, искам море, малко планина, релакс, разходки и безгрижие. Искам да не мисля за нищо и да не правя нищо. Мдам и докато си искам, ще си похапвам сладоледа в леглото и ще се чудя със какви глупости да ви занимавам. Глупости, защото интересните неща не са за тук, а и се случват толкова бързо и ежедневно, че случките са безбройни и разпилени. Скучните пък не виждам смисъл да ги драскам.
А, точно в момента обмислям да си пусна музика в слушалките, защото звучи поредния турски сериал. Мда, баба ми е на гости, всичко е перфектно, но неизменни гости с нея са Халим, Айше и прочие. Поне ми готви разни вкусотии, което си е супер, предвид, че аз изобщо не бих си сготвила за мен. Откакто пък имам колега съвсем не бих. Типично по мъжки се обядва задължително, та и аз барабар Петко с мъжете „задължително“ похапвам повече. Ако не друго то ефекта е 2 кила плюс, пауър и кантара на 55.
Уф, топло ми е и не мога да го съчинявам, нещо писането не ми се получава. За т’ва стига толкова , време е за фреш диня и музика!
Напоследък покрай мен е лудница и в същото време всичко е много положително. Много новости около работата и заетостта ми е оправдана в старанието ми да оправдая доверието, което ми се гласува .
Положителна съм и много усмихната напоследък, надявам се за добро.
Във всички работни промени се състоя и първата ни team building среща извън София. Пътуването беше абсолютно релаксиращо, добро настроение, а мястото на което бяхме беше много готино и спокойно.
Мисля да го покажа в няколко снимки/ за размерче клик и се извинявам за спестените от караокето, но го броя като фирмена тайна /. Освен работата успяхме да си направим купон с караоке. И аз пях даже /не че знаех, че го мога това/, но се справих блестящо с бг, макендоска, руска и дори сръбска музика. Италианските и английски песни оставихме на мъжете .
Ето къде бяхме : над Габрово
Къщата е супер уютна и всичко е много готино около нея цареше уникално спокойствие . А на следващата снимка отвореното прозорче е моята стая
От него се виждаше всичко това :
И , за да не пропускам адреналина, бях единствената навита да се повози с колегата с 200
тук ме екипират, ако знаете само колко ми беше “ тясно“
тук вече чакам послушно да ме качат
И потеглихме :
А тук се завръщаме живи , признавам, че на моменти ми се изправяха косите
Изживяването си заслужаваше Уикенда беше невероятен, а мен още ме държат купищата емоции, адреналин и еуфорията.
Днес си направихме една хубава и разтоварваща разходка. Хубаво беше да ходим в „калта“, да чуваме птичките и да разговаряме.
/За по-голям размер клик върху снимките/
Започнахме със сладолед в Банкя :
След сладоледа и разходката из парка, тръгнахме по пътеките…
Охлюв
Ефекта на доминото :
Пътека на здравето:
Казаха, че съм като балеринка, но поне се покатерих
Пеперуда
Жабки
След разходката, решихме да хапнем в едно от заведенията „Чучулига“. Хубаво място, но като кухня е ужасно. Ако ви се пие бира с кебабчета, да, за приятно хапване, просто забравете. Все тази, поне сервитьора беше на ниво.Ще спестя негативите от там и ще продължа след дъжда, който ни хвана там .
Беше хубаво. Денят завърши с приятно кафе и разговор. Сега е време за почивка
Днес съм се замислила над приливите и отливите на живота. Всичко е падения и възходи, но защо ли няма някакво спокойно равновесие?!
Мдам, на всичкото отгоре съм и грипава, което ама никак не ми харесва.Освен този дискомфорт ме тормозят и промените. Промени, които настъпват плавно, но с пълна сила. Промени в лично, професионално и емоционално отношение.
Обичам да казвам, че всяка промяна е ново начало, но днес ми е криво от това. Някак всичките тези начални позиции ме объркват, стресират и притесняват. Усложняват ми вече позиционната настройка и радара ми бие тревога в секунда.
Мразя да се чувствам безсилна и поставена на нов път, който тепърва ще вървя.Обичам пъзелите (това съм го казвала мисля), но не обичам да търся парченцата дълго. И в цялата тази объркана картинка ми липсват точните парчета.А и самата картина не виждам ясно.
Да не кажа, че днес съм на дъното на Ада, ад наречен Живот.
Изживян ден в сълзи, кихания, хрема, смях, въпроси, неспокойствия и ред подобни…
И както казват около мен- „Не е лесно да си жив!“ . Абе всъщност е много лесно. Просто Времето тече, Земята се върти, Светът е малък, а Улиците все едни и същи, но житейските все задръстени!
Тук ще си позволя да цитирам моята приятелка (вярвам няма да има нищо против), която преди ден сподели тази си мисъл:
„Мамка му! Много научих от живота, предполагам още ще уча, но Той защо нищо не научи от мен?!?!“
Е, да де , а аз пък колко още имам да научавам, чак не ми се мисли. Но искрено ми се иска да не е по толкова сложен и хаотичен начин. Изморително е!
И тази нужда да не си сам. Сам с тези убийствени емоции е потресаваща. Как днес веднъж не звънна телефона, за да ме успокои някой (опс с едно изключение)? Ама всички останали ме затрупваха с проблеми и завършваха с “ Ами аз само да ти споделя…“
Ами лошо няма, но не мога да ви мисля, не и днес, не и сега, не и когато не мога да измисля собственото си АЗ.
Без правила, без ясни стратегии, без планове, без посоки- ей така се живее. Чудно защо го мисля?
Пък и докато се рових из нет пространството, за да забравя попаднах на този пост Life manual (автора дано ме извини). Та той напълно отговаря на въпроса ми за деня / а може би дните/ “ Защо ли няма къде да видя подреден целия хаос?“
Не понасям да не виждам как, къде, защо и какво трябва да се случи или да направя…
И…( дългооо кихане) все пак мамка му, защо ли Живота не се поучи да не ми спретва такива тъпи номера!
Все едно и това ще мине, дано след време с усмивка да се сещам за суполиво/сълзливата си „драма“!
Защо мъжете обичат да ми споделят за миналите си жени?
Напоследък в откачените връзки, които имам се наблюдава тенденцията мъжът да ми споделя като на пич?!? Не знам дали съзнават обаче, че колкото и да съм разбрана, търпелива, изслушваща и прочие, аз съм ЖЕНА! И понякога не ми се слуша как някой си линее по г-ца Х, а друг пък има дразги или емоции с г-жа У.
После очакват да им вържа или да проявявам разбиране на едно такова системно споделяне.
Ми не ме кефи. Не е приятно да попиваш чужди драми! Не ме интересуват дали Х и У са тъпи, дали сте им дали нещо си, дали сте преплували морето за тях.
Интересува ме какво ми се предлага на мен? Какво би могъл да ми даде мъжът като емоция. Ако ще е само носната му кърпичка, айде нЕма нужда! Можем и без нея.
Ако иска емоции, да се постарава тогава.
Не намирам смисъл да говоря и обсъждам минали връзки с мъжът с който съм. Освен ако не ми е зададен точен въпрос. За сравнения и обсъждане си имам приятелка, пред която мога да изкажа всяко мое мнение по въпроса.Пред която мога дори пишките им да сравня без да имам никакви угризения.
Като не си вече с Х, значи така е трябвало! Ако пък си с У , какво правиш при мен?
Да сигурно ще разбера недоволството ти, възможно е да ти олекне, но на мен цялата тази негативност и въздишки ми тежат.
Като нещо ти е попречило да хванеш влака, ми чакаш следващия , мамка му. Но с дупчен билет никъде не се возиш втори път, така, че да си знаем все пак границите.
Не се ли замислят мъжете, че и аз може да имам несподелена любов със Z или пък съм била наранена от Q ?!? So what? Да седна и да се оплаквам, да плача и да обяснявам с какъв тъпак съм била и той не ме е оценил. Да тръбя какво съм дала или направила за мнимия господин ли? Хайде без!
И да не се чудят после що не обръщам внимание. Подавайки ми само пакетче носни салфетки и душевни драми, няма начин!
Остава да продължавам да съм „дръпната“ , а те да си дерзаят.
И пак не си отговорих : „Защо мъжете обичат да ми споделят за миналите си жени?“
